Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2016 13:53 - Гордата усмивка на Индокитай
Автор: venercheto Категория: Изкуство   
Прочетен: 1442 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 21.09 05:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Северен Виетнам: Ха Ной и храната

 

Виетнам си създаде име на алтернативна дестинация в Югоизточна Азия – по-евтин и нетуристически от Китай и Тайланд, по-безопасен и чист от Индия, по-развит и предлагащ повече забавления от Лаос и Камбоджа. Четири или пет години след големия туристически бум в тази част на света може да се твърди със сигурност – Виетнам вече не е евтин. И друго може - че въпреки невероятната си природа и благословен от бога климат, Виетнам ще трябва да се потруди, ако иска да си задържи посетителите.

Всички туристически страни, в това число и България, познават периода на безогледно печелбарство, надути за гостите цени, грозни строежи и туристическа мафия с пипала във всеки клон на сферата. Виетнам минава през този период, може би неизбежен. Неизбежно е обаче също тази държава да остане за много неизказано красиво и различно преживяване.

За човек с раница и няколко лева в джоба всъщност още дълго ще е възможно да посети държавата евтино. Добрите и скромни до изчервяване хора ги има, настрани от индустрията, направо на улицата. Всеки знае няколко думи английски, да ти сготви вкусна храна за един лев, да ти даде легло за три. Често няма и нужда от легло, в Южен Виетнам самите местни си спят в хамаци или на шалтета навън, там където температурата и нощем не пада под 28 градуса...Но за Юга после.

                                                                     *

Имаме пет седмици да разгледаме цялата страна, по население и площ сравнима с Германия. Берлин-Франкфурт е студ и грапавица, а ни очакват десет часа полет до перлата на Северен Виетнам, Ха Ной. Езикът на виетнамците е сричков. Как ли е възможно за тях някога да научат немски, чудя се в самолета на Виетнам Еърлайнс, докато поглъщам доста високите стюарди и стюардеси с очи. Не мога да си ги пердставя как произнасят Тийфкюлпица или Ауфвидерзеен на един дъх. Въобще, от младите виетнамци има и вече доста високи, ще ми прави впечатление всеки път. Само дето персоналът тук не изглежда някога да е знаел да се усмихва. Предупредиха ни, че Виетнам бил по-сдържан в усмивките и поклоните си от останалата Югоизточна Азия, очевидно исторически обосновано. За цената на билета обаче някак си си я искаш, усмивката...До края на полета вече съм убедена, че повечето стюарди и стюардеси са разглезени чеда на партийни реакционери, и не се отказвам от това си мнение и след обратния полет.

Ха Ной. Летище като всяко друго огромно по света. Двамата мънички шофьора, пратени от хотела да ни вземат с кола, говорят пет думи английски общо. Усмихват се обаче, щедро и хубаво. Бундеслигата, ооо йе, тая тема може и без език да се обсъжда. Оставам мъжа ми да се мъчи, а аз се залепям за прозореца.
Ха Ной. Околко летището се простират поля, засадени с ориз и зеленчуци, обрасли в палми, по които още сега (седем часа сутринта е) сноват хора и работят, на главите им типичните, и любимите ми от десетилетия виетнамски триъгълни шапки! До полята бръмчи и бибитка трилентния път към града, който колкото повече навлизаме към центъра, толкова повече се удавя в мотопедки. Мотопедки, побрали по трима, че и четирима човека, натоварени с неописуемо много багаж, всеки от тях предизвикателство за статиката. Виетнам!!

image

Уличното движение може би най-добре може да се определи като интуитивно. Сфетофари има много рядко и не изглежда особено да се спазват. Въперки това, трафикът върви без драматични проблеми. Нали съм била в Кайро и в София по време на Прехода, не се стряскам прекалено. Просто трябва да нагазиш смело на улицата, да се гмурнеш в моторчетата, и те почват да те заобикалят. Не като в Кайро да речем, където всяко пресичане е камикадзе-мисия.

image

Храната. Би ли могло да се пише за Виетнам, без да й се отдели специално внимание? За разлика от Индия и Китай, които нарочно изключват подправки да не дразнат европейското небце, във Виетнам ако обичаш силно подправени ястия, ще ти липсват. Сол и пипер изглежда да не познават. Едвам измолвахме чат-пат по ресторантчетата, след много обяснения и изумени погледи от страна на персонала. Алтернативно се използват солени водорасли, солени семки, лимонена трева, бамбукови кълнове, други ароматни треви...Непознати вкусове, директно от Природата.

Струва ти се, че виетнамците се хранят постоянно. Все приклекнали на улицата с купички и клечки в ръка, по всяко време и извън строго спазваните от всички закуска, обяд и вечеря. Дори шофьорите на автобус правят обедна почивка и ядат разкошни ястия в пластмасови съдинки. Порцийките обаче са в размер на моминско юмруче, вечен повод за недоволство у големите туристи. Единствено супите им са големи, двойно и тройно по-големи от европейските. A супа тук се яде още на закуска. Типична е телешката или пилешка супа Pho (произнася се Фъ-ъ на Север, Фа-a на Юг) с оризови спагети, варено яйце, чесън, лиметен сок, прясна мента, и чили. Усещате ли вкуса? За пет седмици във Виетнам не мисля, че пропуснахме и ден без Фъ...

image

 И кафето! По-ароматно, силно и хубаво кафе без преувеличения никъде не бяхме пили!

Не пропуснахме и ден без манго и други тукашни плодове.   Плодовете. Клиширано е вече, но преди Виетнам не съм познавала истински манго, драконов плод, личи и банани. Тези, които продават в Европа са жалки, безвкусни подобия. В оригинал мангото дарява меки, жълти, натежали от сок късове от рая, предизвикващи най-тържествена симфония в душата докато ядеш. До края на пътуването ни ще се намери един конкурент на Крал Манго от цялата царска свита плодове, с която се запознахме във Виетнам. Така наречения Джакфрут, също сякаш от райска градина - но дори и той, дори и той...

Директно от природата – такава е цялата храна на виетнамците. И специалистите по здравословна такава тук разбират колко още има да учат. От фантазията, с която се приготвят полезни ястия, би спечелила по-голямата част от света, начело със Западния. Съответно, много рядко може да се види дебел човек по улиците в Ханой, а както споменах се яде често и с удоволствие.

В прещедрата тропическа природа не е трудно да се яде здравословно. Може цели дни да се изкарат само на тези плодове - които в голямата си част са и много хранителни – без човек да усеща глад. Цял ден на тези банани, това манго, този драконов плод, тези ябълки. (Имат вид ябълки, които също опитахме за пръв път, така наречените млечни. Може би трябва да им се свикне, но предпочитам нашите.) Като усетиш по-голям глад, посягаш към супите, фантастичния ориз с тофу, зеленчук, месце или риба. А ако наистина искаш да се освиниш – навсякъде по улицата продават и пържени кокосови топки, кокосови мекици и пълнени с какво ли не пържени ролца.

...Улицата. Удавена в потока мотопедки, приютила безброй щандчета и скарички за прясно готвена храна, поела крясъците на стотиците мобилни продавачи, кукуригането на петлите от балконите, бибитканията, които играят ролята на пътни регулировчици. След осем вечерта оживлението в Ханой полека, но непрестанно замира. Вечеря се на улицата клечейки, прибират се стоки и щандчета, гасят се лампите. Ако има квартал, където заведенията работят след десет вечерта масово, то той определено не е тук. Май съседния беше претъпкан с караоке-клубове, забелязах от таксито, но убити от път и настинали от Франкфурт, каквито сме, няма да изпитаме нужда да го посетим и през трите ни вечери в Ханой.

Единствената по-късна нощ ( до 22.30 ч) ни заварва на балкон над езерото, до което живеем, в европейски тип заведение за хранене. Първата напитка я бяхме консумирали на друг балкон, във виетнамска рок кръчма, но докато А. поръча бира 333, аз непредпазливо излязох сама на балкона, тъкмо за да хвана изумителния скок на голям плъх към лозницата, и надолу към спасителната улица.

Някак не вървеше да си заминем веднага и дори успяваме да се насладим на полу-студената бира два етажа над оживеният и толкова различен от европейските път. Само прахът и смогът за съжаление са задушаващи. С тях си обяснявам наличието на хиляди оперативни маски сред населението. Маските, сенчестите триъгълни шапки, а нерядко и цели облекла за лицето и шията са атрибут на всеки втори-трети виетнамец. Скоро ще ми направи впечатление с каква фантазия и креативност се правят лицевите маски във Виетнам, и аз също си купувам, и я нося от чисто здравословни съображения.

image

 

Чак след седмица и на друго място ще ни обяснят, че съвсем не се ползват за защита от смога, маските. Същите компании, които на Запад ни продават кремове за бързо почерняване, тук продават на народа избелващи кремове и му внушават, че за да си хубав, трябва да си бял. И хората се крият всячески от слънцето. You are so beautiful!, ще го чувам до края на петте ни седмици във Виетнам, от непознати на улицата, често придружено с молба за обща снимка. Това, че имам поне три наднормени кила (до края на почивката ще станат пет) и че се извисявам с половин човешки бой над повечето хора изглежда да е също само повод за въхищение. Най-важното е, че съм руса и с бяла кожа!

В перлата на севера Ха Ной са едни от най-приветливите хора в цял Виетнам, още не свикнали с туризма. За разлика от Хо Ши Мин на юг (бившият Сай Гон), които е управляван от американци още през седемдесетте години и отдавна свикнал с туристи, тук нерядко се спират да ни гледат с широко отворени очи. Някои млади хора и ни прегръщат. You are so beautiful! I hope you have good time in Vietnam!!

image

 

Въпреки че Ха Ной го изболедуваме, успяваме да видим доста неща. Театърът на водните кукли, с вековна традиция във Виетнам, където с мъжа ми сме единодушни че видяхме най-хубавата виетнамка. Няма значение, че не разбираме езика, интрото е на английски, а кукления театър, достатъчно изразителен, за да си досъчиниш историята сам.

image
image
image

...Мавзолеят на Хо Ши Мин, свещено място за почти всеки виетнамец. Още няма да съм прочела подробно историята на държавата, защото съм на мнение, че това променя непредубеденият поглед върху нея, но три седмици по-късно, когато най-после мързелуваме на един тропически остров, ше го направя и всеобщото блгоговение към Хо Ши Мин ще престане моментално да ми е смешно.
image

...Влакът, който минаваше насред квартална уличка. Крива бариера се спуска малко преди да се появи тренът, задържаща потокът от хиляди мотопедки. Едва изкретал и изпуфкал влакът зад ъгъла, и тя се вдига, моторчетата изревават и се понасят напред, движението продължава. До следващия влак!

image

...Колкото рано си ляга, толкова и рано става Ха Ной. И ние с него. Денят започва в пет и половина под прозореца на хотела ни с ентусиазирано готвене, кукуригане на петли в милионния град, усърдно метене и миене на улиците и типичните за Виетнам продавачи с мегафони и тромби на колелата си. Слънцето изгрява в шест и нещо и съвсем естествено ставаме с него. Това с малки изключения няма да се промени до края на пътуването ни. В Европа или Африка такова ставане винаги ми е коствало огромни усилия – като на всяка сова – тук се получава съвсем естествено. Тук, откъдето изгрява Слънцето и където започва хоризонта. Тук, където Земята сякаш се върти най-правилно.

image

image




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. balebalev - Браво, започва много интересно!
19.01.2016 14:13
Ако сте се прибрали, може да се видим на по бира, за да ми дадеш предстартови инструкции. :)
цитирай
2. venercheto - с удоволствие
19.01.2016 14:19
, даже без горда усмивка. Хайде уикенда? Ше ти дам във ФБ телефон..
цитирай
3. natali60 - Много увлекателно
20.01.2016 07:54
разказваш. Не спирай.
Някои особености на виетнамския живот са като на китайския, други - като на филипинския. Открих общи черти.
Поздрави от Вечното лято! :)
цитирай
4. venercheto - благодаря!
20.01.2016 11:25
Натали, от твоето перо е голям комплимент. Сега ще се усмихвам цял ден :)

Поздрави от пухкавата бяла зима на Берлин!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 284827
Постинги: 69
Коментари: 745
Гласове: 3566
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031