Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01 08:53 - Пекарят и просякът
Автор: venercheto Категория: Изкуство   
Прочетен: 517 Коментари: 6 Гласове:
10

Последна промяна: 13.04 18:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

(берлинска коледна история)

На последния ден от практиката се прибирах с надземното метро и букет жълти рози към къщи, към Нойкьолн. По-точно казано беше напредваща вечер, не ден. Практикувала бях в дом за тийнейджъри-бежанци без родители, а те се прибират, като всички останали ученици, едва следобяд.

Настроението ми беше далеч от приповдигнато, въпреки предстоящата ни ваканцийка на Канарските острови. По-точно казано, ревеше ми се. Раздялата с децата-бежанци болеше, но оглеждайки се с неудобство дали някой не беше забелязал състоянието ми, установих че на другите пътници в метрото не изглеждаше да им е по-добре. Доста от тях изглеждаха смъртно уморени или ядосани, а очите им бяха твърди и безслънчеви. Вилькомен в предколеден Берлин..

Десетките статистики, сочещи го като най-якия град на света, ме карат понякога да се усмихвам. Ja, Берлин e, но в тия статистики обикновено липсва основна подробност. Наистина, тук и през зимата можеш да вдишваш цветовете на изкуството с въздуха, тук свободата има вкус на бира в метрото, и тук непознати си разказват живота в сбит преразказ на опашката в магазина. Хората, правещи статистиките обаче, изглежда никога не са страдали седмици или месеци под оловно тежката облачна покривка на Берлин, без да зърнат слънце. Никога да не са били блъскани по улицата от отчаяни просяци, смъртно самотни пенсионери, или свръхфрустрирани майки с детски колички. Проучващите не изглежда да са чакали с часове метрото да тръгнe след поредния хвърлил се пoд него в последните, най-горчиви зимни седмици. Берлин е различен през зимата, когато слънцето много време се е крило. Тогава човек трябва да внимава и да се пази, решително да се усмихва и да наглежда настроението си всеки ден.

Та метрото се извиваше в тая предколедна вечер по подземните и надземни артерии на Берлин и возеше смъртно уморените си и борещи се със сълзи пътници - когато на всичкото отгоре преди Франкфуртер Алее се качи и един доста енергичен просяк.

Дами и господа, извинявам се , че...

Не бях единствената, която си извърна лицето. Пътниците в  тоя метропол чуват такива апели по двайсет пъти на ден и по някое време в напредващата вечер на някои им стига.

...продавам „Уличен метач" *, но ще се радвам и на нещо за ядене или малък паричен подарък. Това, че съм бездомен в момента се дължи на нещастно стечение на обстоятелствата...

Щях отдавна да съм си скрила лицето зад книга, но в ступора, в който пропътувах първите спирки не ми хрумна да я извадя. После вече беше твърде късно. Твърде късно, защото всяко бръкване в чантата се тълкува от просяците като благотворителен жест, почват да ти дишат във врата, а днес не се чувствах благотворително настроена. Най- ми се искаше да си скрия лицето в ръце и да се разплача, но изведнъж тряваше да се заслушам в речта на просяка.

...всъщност, аз търся и работа. Изучен пекар съм, с трудов стаж. Освен това имам шофьорска книжка категория С, мога да карам...

Клошарът крачеше из метрото с равномерна стъпка, а към него се завдигаха лица, наостряха се уши. Един много едър мъж с бащинско излъчване се извърна от вратата и проръмжа на висок глас.

- Както случаят е решил – аз притежавам пекарница. Кажи какво можеш, момче?

- Мога да меся тесто, и то от всякакъв вид - веднага отговори просякът. - Многолистно тесто, ронливо тесто, тесто с мая, тесто за бухти. Мога и да пека. Дебелината на едно хлебче от еди кой си сорт трябва да е ...сантиметра...

Повече физиономии се заизвръщаха смаяно към клошаря, чиято собствена сега излъчваше оживление. Той продължаваше да говори експертно за дебелината и широчината на хлебчетата, и още преди Франкфуртер Алее мъжът с корем на дядо Коледа избоботи отново.

- Аз самият избягах в Германия преди повече от двайсет години и знам какво е да се бориш постоянно с трудности. Ако наистина искаш да работиш, момче, аз ще ти дам работа!

Просякът продължаваше да говори, спомена времетраене на печенето, особеностите на различните смени в пекарницата, един пекар преоблечен като просяк. Хората около тях, включително и аз, затаявахме дъх. Дядо Коледа внимателно прекъсна просяка и сякаш говореше сега повече на ококорените пътници.

- Аз наистина знам какво е да си притиснат в ъгъла. Но човек винаги може да намери изход. - После отново се обърна към клошаря – Ела утре в три часа сутринта на следния адрес, момче...

Още докато говореше, пъхна в ръката на просяка визитната си картичка.

- Там ще бъда. - заяви просякът, а трептенето на въздуха около него ми подсказа да му повярвам.

Ръцете ми сами се вдигнаха във въздуха и запляскаха, а усмивката заплашваше да взриви ъглите на устата ми. (Наистина ли преди само някакви минути ми се беше плакало?) Айфони оставаха да лежат по бедра или в джобовете, и ръкопляскане вече се чуваше от всички страни, дори смъртно уморените се бяха оживили. Скромна усмивка подръпваше тридневната брада на пълния благодетел.

Вратите се отвориха, бяхме стигнали Франкфуртер Алее. Пекарят и просякът слязоха, все така задълбочени в разговор. Ние спряхме да пляскаме и се плъзнахме обратно по седалките си. Как ли би изглеждала снимка на пътниците преди и след тази случка, пробяга през главата ми типична за 21-ви век мисъл.

Може би Берлин все пак е най-якият град на света, дореших спонтанно. Дори и дядо Коледа се вози в метрото по това време на годината! Или още по-добре – може той дори да не беше дядо Коледа..

 

 

*Един от берлинските вестничета, продавани от бездомни, които печелят осемдесет процента от цената му, варираща между едно и едно и половина евро.

 




Гласувай:
10
0



1. alexanderbah - Човешки думи за човечността. Бл...
31.01 15:06
Човешки думи за човечността. Благодаря!
цитирай
2. wonder - Добре завърнала се, Венерчето! ...
31.01 15:13
Добре завърнала се, Венерчето! :)))
И то с хубава топла и човешка история.
цитирай
3. venercheto - добре заварили, чудо на чудесата,
31.01 16:42
и аз ви благодаря! :) да, тая история трябваше да се разкаже.
цитирай
4. martiniki - :)))))
02.02 14:54
прекрасно и аз ръкопляскам!
цитирай
5. pushek - С благодарност за, Надежда!
07.02 21:49
Чудесно повествование!
цитирай
6. venercheto - :)
09.02 13:11
благодаря, Марта и Пушеко! Усмихнахте ме :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 280354
Постинги: 68
Коментари: 745
Гласове: 3562
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31