го срещнахме на Смокиня миналото лято. Не помня как се казваше, нито къде беше доцент. Всеки, който е бил на Смокиня несемейно, ще ме разбере.. Тънък, изпечен като ръжен хляб, висок човек, с миниатюрно кученце. Нали породите не ги разбирам, единственото, което мога да кажа за кученцето е, че беше мъничко. Не от най-гадните, като мишки, имаше си козина, но не и много по-голямо.

Човекът се движеше с най-големите отрепки там. Старите хипари, които вървят към 50-те, някои са ги и чукнали вече. Старите хипари, които са били от културния елит на България (София). Художници, оператори, музиканти, режисьор имаше даже. В помътнелите им очи още проблясваше миналото при вида на почерпена чaшка алкохол или филия с лютеница. Движеха се по двама-трима, спяха където ги настигне, висяха на Форт Нокс- капанчето на забвението- и просеха адски гадно, отвратително. Специално на Форт Нокс не можеш да седнеш, без на съседната маса да се събере глутница и да започне на висок глас да си проси почерпка. Една бира, само една. Ауу, а това супичка ли е. Айде бе, на какъв се правиш, нали те гледам че имаш пари. Само една бира. Айде де, айде де..Развален грамофон можеш да го изключиш. Oт старите хипари нямаше спасение.

Човекът с тях си имаше стил. Спеше в бунгало, имаше си пари за храната и пиенето, даже имаше кученце. От сто километра си личеше, че е обратен. От близо си личеше, че е различен въобще.

Веднъж седнахме на една маса- не знам как се получи, май нямаше други места за обяд- и се разбъбрихме. Oказа се много леко и приятно, с Човека. По едно време се опитах да погаля кученцето. Така грозно излая и настръхна цялото, че на мене ми се изправи косата. Стари травми с кучета, не ми е лесно. Човекът му каза нещо съвсем спокойно и после ме пита- "Да не би да се опита да го пипнеш?"- Признах си, а той поклати замислено глава- "Като го намерих тука, не даваше на никoй да се приближи. Не знам какво са правили с него".. Аз гледах  ту него, ту кученцето. Оo, знам ги тия кучета, които не дават да се приближиш. Сега лежеше в краката му, с каишка, и още ме следеше с крайчеца на окото си. Човекът караше десети ден на Смокиня.

Оттогава си приказвахме всеки ден. Много исках да си говорим повече, искам и сега. Нямаше как. Между дрезгавите крясъци на неговата глутница и отвратените погледи на моите приятели, не оставаше много време. Казвам неговата глутница, но той беше различен. Не знам какво бяха направили с него, за да си мисли че там му е мястото. Това ме гложди и от лятото насам. Това, a и друго- не можах да протегна ръка. Нямаше да ме ухапе.

направо се отзовах на Форт Нокс за миг ;) толкова е образно...ама съм решила да го избягвам това капанче завбъдеще, ако има как...а кучето не е същото, това на твоята снимка е много по-голям сладур :) и...невероятни снимки, между другото!

поздрави от венерчето :)

That's 2 celevr by half and 2x2 clever 4 me. Thanks!

zMioTo <a href="http://zdogioaowbbz.com/">zdogioaowbbz</a>

At last! Someone who understands! Thkans for posting!

dDz7KA <a href="http://biwdbadbmfeb.com/">biwdbadbmfeb</a>

7G1HCZ , [url=http://zpsqllxhuunh.com/]zpsqllxhuunh[/url], [link=http://ccbcavxdmhji.com/]ccbcavxdmhji[/link], http://fljyxywqdnhg.com/

j2OaeA , [url=http://xuvanldjpzpd.com/]xuvanldjpzpd[/url], [link=http://xlpovtrymvlr.com/]xlpovtrymvlr[/link], http://lfdizrokaeip.com/

sWcfjr <a href="http://xtisqcdnlvnm.com/">xtisqcdnlvnm</a>

HqEViP <a href="http://jjbekzhwoncc.com/">jjbekzhwoncc</a>

Q45bxO , [url=http://ygfbmnzchzye.com/]ygfbmnzchzye[/url], [link=http://duabvlyhzcmi.com/]duabvlyhzcmi[/link], http://yqllzuldwpup.com/