Събуждам се прегракнала, и с адски болки в гърлото. Телефона ми звъни. 9.35, много лошо време, ако не си спал няколко дена подред. Зъболекарката. Искала да знае дали ше дойда със сигурност утре в уговорения час. Отказвам, разбира се. Намерила кога да ме пита!

Половин час след това окончателно разбирам, че няма да заспя, и изпълзявам криво-ляво от леглото. Обличам се със странни, забавени движения и имам чувството, че го правя под вода. Понасям се към хола, в който лежат четирима по земята и дивана, и спят. Ооо, да. Нали ония ден се запознахме в Берлин!..

...Четиридневния престой в любимия ми град беше прекалено интензивен. Kакто винаги. ..Живeла съм там 5 години, и приятелите,  даже и сестра ми, са там. Като ми залипсват непоносимо, което става всеки месец, се мятам на някакво превозно средство и прекосявам 750-те км, които сега ни делят. И хич не ми пука.

Започва се едно пиене, пушене и обикаляне по клубове и мероприятия, свят да ти се завие. Поне на мене винаги след това ми се вие... Тоя път беше дошъл и Краси, друг приятел "от провинцията", които определно страда от моята болест. Коя е тя ли? Ами ( аз твърдя че е болест ) пиене, пушене и танцуване до след изгрев слънце. Много след като всеки нормален човек е заспал на канапето с бира или joint в ръка. Много след последното наистина весело общо преживяване, изправените герои сме винаги аз и Краси.

И даже не сме толкова пияни, колкото би могло да се очаква. Е, пийнали сме, разбира се, и водим шумни дискусии.  Хората в градския транспорт често се шокират. Но не залитаме, и общо взето никога не си изпускаме спирката на метрото. Прикрепяме нежно спящия човек, при който сме отседнали- тоя път беше Красавицата Ина- и бавно достигаме заветното легло. След 6-7 часа сън сме отново на линия ( малките тука да не си помислят някакви неща, защото не е това), задължителното кафенце, задъжителните хиляда телефонни разговора докато се разберем къде точно се събираме с другите, и се почва. Бири, бири, мента, ром. Бири, бири, мента, ром. Коза започнах от известно време да го пускам повече транзит..и добре правя, забелязвам...

През деня се обикаля из огромния Берлин, докато краката ни откажат..после някои клечим и смучеме бири в някакви art къщи, докато другите играят джaги. Все по някое време става време за клуб. Огромната, всепоглъщаща дискусия КЪДЕ я развиваме точно по български- с часове. Както и ходенето дотам- което винаги е много далече. Е, като всичко в тоя град. В Берлин близо няма.

Якото тоя път беше, че имаше френски празник на музиката ( Fete dе lа Musique) с 57 безплатни концерта из целия град, и още толкова възможности за клуб. Първата вечер валеше здравата и се събрахме да пием коктейли при сестра ми първо- в кръчмата, където бачка. Тънкаж, и яки коктейли. После довършихме някакви бутилки в парка с коз, срещнахме се с някакви хора, които не бях виждала от 100 години, и отпрашихме към мега якото клубче. Мъничко, чистичко, с възглавнички и килимчета за полягане, и як drum and bass. Там се събухме боси и танцувахме до сутринта. Мнооого беше добро!

Следващите дни повече не намерихме такова супер клубче. Обикаляхме като за световно, естествено. Навсякъде беше фрашкано с народ до тавана, и въздухът в клубовете напомняше на горещата влажност в джунгла. В някакви моменти се отзовавахме в някакви невероятни апартаменти на немци с изглед към Берлин, в които плющяхме текили и се размазвахме от кеф  пред гледката. В други вървяхме по улиците, опитвайки се да постигнем непостижимото без гъби- да вървим 15 човека заедно. Въргаляхме се и по някакъв пясък на реката..лудницата беше пълна...

..Като реших най-после, след безсънна нощ на четвъртия ден, че е крайно време да си ходя, една група младежи от София заяви, че идва с мен. Хората бяха тръгнали с раници от Прага на стоп до Франция. Дечица, на по 20-тина години, при които имах чувството че емоционално са по-порастнали от мен :) Сценографи и кукловоди някакви от НАТФИЗ- мили, сладки хора. Приятели на Ванката, който е приятел на мой приятел..запознахме се в този последен ден. :)

Моята оферта беше билета, с който в Германия през уикенда за 30 евро обикялаш цялата страна с най-евтините влакове. Аз така и така се прибирах с него, за 12 часа и половина до вкъщи, на 900 км. Децата се зарадваха много- колко бъхтане на стоп си спестяваха така, нали. Радост голяма!

Пътвуането беше ужасно, много ясно. Седем прекачвания през час-два..навивахме си телефоните да звънят 5 минути преди слизане. Да имат време да си качат къщичките на гърба..С присъщата откровенност на хората като нас, ме питаха дали ше ги поканя и на гости. Така написано звучи грубо и нахално, ама изобщо не беше. Просто при такива сладури, с които се гушкаш постоянно, защото се кефите един на друг макс, няма как да звучи така.. Казах им, че имам мъж, който работи сериозна работа, и става в 5 и половина- и заради тва ше трябва да са на палатка. Никакъв проблем, щастливо го приеха.

Изсипахме се в нашто градче вчерта мръсни, миришещи чак, и накрая на силите си... Гледката от гарата още обаче ги наелектризира. Огромното езеро под Алпите, спокойствието на почиващите, и горите..Ооооох!

Мъж ми ни чакаше, и докато лочехме задължителната бира на алейката при езерото, ги погледа-погледа, и им каза на български да земат да спят у нас днеска, че почвало да вали. Сега те се притесниха, милите, и отказваха много. Не сме се били виждали ние, как щяли да ни се натресат..Убедих ги, че с тях или без тях, все едно и също ше става, имайки предвид състоянието ми. Душ, хапване и спанаааак- ама как!!

Склониха, а и беше почнало да святка сериозно..У нас едното момиче се развъртя из кухнята и наготви такива неща, че изчезнаха около 10 минути, след като ги сложи на масата. Изпозаспивахме вече, дори аз..

...Общо взето, останаха две вечери у нас. Времето се сговни отвсякъде, иначе щяха да останат седмица на палатка, и да житкат. Така обаче не ставаше, затва бързо към Франция. Две дена у нас хилежи, бирички, танци и пак малко, толкова малко сън..Заобичахме се обаче. Вчера рано сутринта ги изпратих по живо по здраво на стопа, и после отидох на работа. Кой знае къде ги е отвял вятъра сега..Бяха решили да цепят през Швейцaрия към Франция, и ако успеят- до Барселона. Веднага щом се доберат до нет, ше ми драснат къде са. Стискам им всички палци на сладурите.. Всеки път като си помисля за тях, устата ми се разтяга към ушите :)..

...А аз вчера си легнах в 18.30 и днес станах към 10.30. Още ми е едно такова..каквото ми е винаги след Берлин. Или Смокиня. Ето го обшото между тях!!  В Берлин е като на Смокиня- който не вярва, да провери сам. Та така. За Берлин като за Берлин. :)
 

 

еми с удоволствие..само че трябва да те поканя при приятели, шото не живея там от доста врeме вече..което не е пречка, много ясно :D ами, чусвтвай се поканена :)))))) за кое време от годината става въпрос? :)))))) че да се подготвим! :D
а за Смокиня, може и да се разминем тая година...работа, дееба :( :(

YouВ’re the one with the brains here. IВ’m wacthing for your posts.

fpBYUt <a href="http://euosufptwixk.com/">euosufptwixk</a>

ZvfLvd , [url=http://apzwtjmkcnqb.com/]apzwtjmkcnqb[/url], [link=http://fczjnqajjvvl.com/]fczjnqajjvvl[/link], http://kocosqwiqoga.com/

dsMAfq , [url=http://iimnjalbltzs.com/]iimnjalbltzs[/url], [link=http://dyftakolcjmb.com/]dyftakolcjmb[/link], http://lhpwdrvyckdb.com/