Прочетен: 1787 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2011 06:50
пристигна в деня на публикуването й- както бяха обещали от Амазон. Оставили я в съседите, защото е достатъчно дебела, за да не може да пасне в процепа на пощенската кутия. Подозирах го тва, но замъгления ми от алкохол мозък реши да не се притеснява излишно. На 21.07, в деня на публикуването и, се събудих в 13.50 часа в нашата кола.
Съпругът ми хъркаше до мен, планинските дървета се поклащаха унесено зад прозорците, а на мен ми трябваше определено време, за да се повдигна на лакти. Веднъж успяла, се заех с нелеката задача да събудя и него. След порядъчна доза ръмжене и мнoго обещания за обилна закуска, потеглихме към близкия магазин. Не знаех къде са другите, и не ме интересуваше, поне не преди да сканирам хладилните рафтове и да грабна заветния кефир.
Бяхме ходили на рок-фестивал в Шварцвалд, и много добре си изkарахме даже, накрая дори прекалено добре. Ама нали много добро не е на добро, както казва народа, сега ни беше тежко. Евала на мъжа, че се пребори с разcтоянието до вкъщи!! След час и половина се усмихвах широко на двете съседски деца- картичка в пощата ме беше уведомила при кои съседи се намира Хари, и ми благодареше за поръчката!- и им доверих какво има в пакета всъщност. "Аааа, и ние я имаме вече!", грейнаха и те, въпреки че момченцето ме гледаше малко странно. Досетих се, че не съм си махала грима от вчера, и реших да компенсирам с усмивката..Явно проработи, щото скоро си показвахме дигнати палци и си пожелавахме приятно четене. Замъкнах се у нас, и почнах да обикалям пред телевизора с ръце върху корема. Мъжът ми намали мача и ме пита дали нещо ми има. Казах му, че не е диария, просто ме е страх.
Страх ме беше да не е толкова зле като шестата книга. Страх ме беше да не се разочаровам завинаги от една от най-фантастичните саги във Времето. Страх ме беше, че Хари няма да мога да го "позная", както последния път...
Дали се оправдаха страховете ми? -Отчасти. Първата половина на романа е размита, губи се време в описание на ненужни неща, в опит- успешен- да ни забърка с купища нова информаиция, която е трудно да се смели..да се държи нишката. Наистина важните неща идват в последните 3 глави, но тях- тях не бих ги заменила за нищо.
...Четях, четях, четях..вечерях като насън, мъжа ми си легна..аз четях. Ставах само да ходя до тоалетната и да си налея вода. Като взе да се развиделява, снощния купон ми легна върху очите окончателно, и направих нещо, което не бях правила досега- оставих края за другия ден.
Тоест днеска.
Станах, направиха ми кафе, и аз излязох на балкона да чета. После се прибрах, защото ме беше страх да не се разхълцам с глас пред съседите. Четях и се заливах в сълзи, а понякога и в смях. Прочетох я.
Дълго време след това не знаех къде се намирам. Не беше в тоя свят, за всеки случай. Колкото и да се бях разочаровала от Роyлинг, колкото и да не ми убягваше бързането й и в тази книга- да приключи, да я издаде навреме, за да може касите да звъннат под часовник, а и филмовата индустрия да получи своя дял преди да са порастнали артистите...магията се беше върнала. Магията, която научи децата по света да четат отново... която с първите букви те пренася в друг свят. Магията, която малко от нас използват- стремежа да направим хората по-добри като им разкажем приказка.
27.07.2007 22:48
ама наистина, което ми направи огромно впечатление беше това, че те пренася в някакъв нереален свят.. и няколко дни не може да се оправи човек..
24.05.2011 06:29
24.05.2011 15:26
25.05.2011 18:14
28.05.2011 14:29
