,  даже и да вали. Е, тогава разбира се не e, преувеличих си, но след дъждa става невероятно- като светлосин захарен памук. Видях го с очите си, въпреки че докато навлизахме по една от мнoгoто завойни магистрали в града, цвета му още беше сив и от него се изливаха водопади. Лошото време ни беше изгонило от по-южна Италия- а понеже сме скарани с езика, и на палатка, нямахме представа от метеoрологичната прогноза..
Трябва да вярваш, че ше се оправи, казах си, трябва силно да вярваш, и ше се оправи. Стиснах очи и се концентрирах върху картина с ясносиньо небе и ярко слънце...
-Я гледайте за табелки за къмпинги!- ядно подвикна мъжа ми, , а аз почти ударих с глава покрива на колата. Горкия, беше му писнало да пълзи с 5 км в час, идвахме от двучасово задръстване. С Краси -приятелчето, което водехме- се заозъртахме послушно. Зад кулисите на съзнанието ми отново пекна слънцето и синна небе. Продължи да си грее докато намерихме къмпинг и се настанихме в бунгалото (заради дъжда), и докато отваряхме грапата Gold и се радвахме на удобството и евтините цени. След 2-3 наздравици, колкото да видим дали италиaнската ракия я бива за нещо, дъждът спря. След още 2 небето се изчисти и изгря слънце- като това в главата ми. Спогледахме се ухилени, несмеещи още да се радват шумно, и наизскачахме навън. След малко вече си печеше здраво, въпреки че беше привечер. Повече от час ни отне да запалим барбекюто, нали сме natural и не ползваме бензин, и тем подобни. Щурахме се с Краси да търсим несъществуващи сухи съчки и шума, в процес на което открихме тайната на ниските цени за нощувки. Ровехме под бунгалата, които седяха върху някакви опори, около които беше увита зелена полиетиленова мрежа. Под няколко от тях намерихме освен шума някакви големи празни чанти, пълни с големи, изолиращи мирис опаковки...Явно с трева търгуват хората, сетихме се едновременно, и аз взех да хленча по-бързо да си обираме крушите- докато той при всяка нова чанта седеше фасциниран и твърде виден за всяко наличнo секюрити. Разгеле, не ни хванаха. Абеe.. мъже!

...Остатъка от вечерта прекарахме в ядене и пиене, и си легнахме сравнително рано. Заспах веднага от ракията, но призори се събудих и лежах около час будна. Венеция...

...Колко ли малка съм била, когато за пръв път съм поискала да отида? Не можех да си спомня. Във всеки случай малка. Една детска мечта беше на път да се сбъдне... Усмихнах се блажено и се унесох пак.

                                                     *   *    *
Хванахме първия автобус, които тръгваше от къмпинга за града. То и с лодка можеше, ама решихме, че конвенционално ше струва по-малко пари. Слънцето печеше жизнерадостно, точно както си го бях представяла. На фона на последните 2 дена проливен дъжд, истински късмет...Хубаво е да започваш обиколка на град рано сутринта. В нашия случаи беше само сравнително рано- към 9.30- но свежото, радостно чувство, което само сутринта носи, присъстваше. От автобуса ни стовариха на един големичък площад в началото на Венеция и, подканяни от чайките, тримата се втурнахме напред.
От тясна, кълдъръмена уличка изскочхме съвсем скоро на ръба на канал. Отляво и отдясно минаваха 4-5 метрови мостчета, като за деца или джудженца. Всичко беше миниатюрно, от гледна точка на днешния човек, сетих се. Венеция може да датира и отпреди Христа, е най-новото откритие за нея- и това се усеща навсякъде. Архитектурата и жилищното планиране- освен на помпозните църкви и забележителности от по-късни епохи- говорят затова колко мънички са били хората тогава..И целия град прилича на театрален декор!- нещо обаче което забелязах едва вкъщи по снимките и клипчетата. Човек като е вътре, не го усеща..

След това, вкъщи, през главата ми набързо прелетяха всички филми, които са били снимани във Венеция, включително и новите Star Wars ( втора част, романтичната ). Що пара са спестили хоратa.. С тия естествени кулиси...Дали се чувстваш там като на сцена? Може би- особено като участник в масова такава, обаче. Мда, туристите, и тук са навсякъде- псувам cи наум, сякаш аз съм венецианка, и повличам мъжете към първата самотна пряка встрани. Оттам насетне почва нашия вери пърсънъл трип „Венеция“, с романтика, приключения и губене, all inclusive.

Не се лъжете по туристическите забележителности! ( Това като съвет може да се приложи към всеки град ). Безсмъртния чар на Венеция се усеща далече от шума и туристите, по малките кълдъръмени улички, миниатюрните мостчета и скритите площадчета.