Прочетен: 4555 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2007 17:32
От няколко години насам- откакто приех, че хората не са само добри или лоши- не престава да ме учудва в какъв коктейл могат да съществуват едните и другите качества при отделни индивиди. Има, разбира се, и хора при които доброто или лошото надделяват. Може би при повечето възрастни.. Но има и хора, които не престават да удивляват с изявите на качества и недостатъци в едно.
Примерно моята колежка, не мога да определя кое у нея надделява. Прави се на шефка, въпреки че сме на една позиция, командва, контролира. Вярно е, че върши повече работа от мен, и е по-прецизна, но не мога да разбера точно с каква мотивация. (Работата ни е временна, монотонна и за малко пари). Работим на смени, и всеки път като застъпвам, ми е едно такова неприятно...чудя се за какво ше ме критикува пак, за какво ше си намери да мрънка. Сама е, мъж няма..и някак си не се учудвам. Има навика като иска да ме пита нещо, да звъни по всяко време на денонощието, без дума за извинение..а не можеш и гък да кажеш, толкова е безапелационна. По принцип хич не съм от тия, които си мълчат- щом и аз не мога да си отворя устата, трябва да е изключително властна. Естествено, това е нещо което дразни и унижава хората около нея- значи нищо добро.
Същата тая колежка обаче се разправя с шефовете за извънредни работни часове, заплащане, почивки, и тъй нататук. Застъпва се за тебе, и знаеш, че ако нещо се сговни, ше се бори със зъби и нокти да ти помогне. Знаеш, че винаги ше ти помогне, наистина ше ти помогне. Това, от друга страна, е качество, достоино за възхищение.
Ония ден излизахме колегите след работа да разглеждаме някакво базарче, и после да хапнем и да пиинем. Е, не спря тая жена да командва на къде да вървим, какво да разглеждаме, и какво не. С мъжа ми ни писна и бързо-бързо отидохме да ги чакаме в ресторантчето. Те не додоха, тя ги беше отвела на друго място, дълбоко обидена че сме напуснали нейната компания. И те, квито са милички, не могли гък да кажат.
Ония ден пък се запознах с дъщеря й. Доста бях чувала за нея, и вътрешно някак си бях почнала да я съжалявам- но ми беше и любопитно. Нямало е защо да я съжалявам, де. Страхотно младо момиче, мило и симпатично. Личеше си колко се обичат с маика й, и колко добре са се държали с нея. Просто няма начин да беше такава, ако се бяха отнасяли с нея зле.
Hе мога да реша още какво мисля за моята колежка точно :)
Разбираемо ли е това?
За заемите. Едни хора винаги искат, други винаги дават, после се унижават да си искат парите, но знай че от четири дадени заема един няма да получиш обратно. Живот като компот.
Със здраве!
...а ти, Пепито, нищо не разправяш, как върви даскалуването? кви ли неща им говориш
на горките невинни студенти..страх ме е да си помисля хехехехехе изобщо не мога да си те представя! тряба да е някоя страна в теб, която не познавам :))))))))
24.05.2011 16:23
24.05.2011 16:26
25.05.2011 13:13
25.05.2011 14:04
25.05.2011 19:17
25.05.2011 19:24
25.05.2011 19:34
26.05.2011 13:48
26.05.2011 19:59
28.05.2011 14:04
28.05.2011 14:38
28.05.2011 18:16
31.05.2011 17:39
31.05.2011 18:43
01.06.2011 13:16