Прочетен: 8649 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2007 04:02
В началото не можех да запомня името и й викaх Берта. Колегите се заливаха от смях. Имало някакво детско филмче за Дебелата Берта, сигурно асоциирам с него, ми казаха.
Петра е дебела, няма спор. Това даже не е точната дума за нея. На английски си имат определние за такива хора- оbese- нa български само степенуваме. Сега ми хрумва, че може и да е радостно, че нямаме такава дума.
Петра работи на касата до моята на дълъг щанд. Като излиза на обедна почивка, минава през мен. Това са моменти, в които ме обзема невероятно неудобство. Винаги трябва да се мръдна нанякъде, или дори да се махна, защото Петра иначе не може да мине. Лошото е, че и на самата нея й е повече от неприятно, едва ли не се сърди, че се мърдам. Ако си остана на мястото обаче (пробвала съм), ще пухти във врата ми, докато в крайна сметка пак не се отместя.
Каквото и да направиш e грешка, това е. Или може би само на мен така ми се струва? Афектирана съм всеки път, и ми личи. Докато гледам Петра винаги изпитвам някакво смесено чувство на ужас и съжаление. Напоследък май е само съжаление, и тъжно ми става, много тъжно. Какво ли е станало с тая жена, че от обикновена, закръглена девойка, да се превърне в сто и осемдесет килограмова грамада, движеща се едва-едва..дишаща едва-едва?
Това за обикновената девойка го знам от колегите, а точните килограми сама ми ги каза днес. И ме сащиса с откровеността си. Често го е правила.
- Тая нощ станах сто и осемдесет- казва Петра и се клати от крак на крак като свръхдимензионално пате. -Най-малко сто и осемдесет- продължава да кима тя, и внимателно ме следи със зелените си очи, скрити надълбоко в моравите бузи.
- Aaa-aaa!- казвам аз с изкуствено оживление, все едно съм чула, че се е записала да пее в църковния хор. И млъквам. Аз. Нещо повече- иде ми да потъна в земята.
Това че не намирам думи е само едно от нещата, които ме притесняват.. Другото е начина, по които ме гледа. Дебнещо, сякаш всеки момент очаква да я шамаросам с обида, че да ми даде за душата.
И насмешливо- сякаш говори за някой друг, не за себе си. Сякаш тия сто и осемдесет килограма не са част от нея, а просто се срещат с тях всеки ден. Точно тая насмешка ме кара да си мисля, че нещо се е случило някога с Петра, някаква голяма трагедия и...това е била реакцията й.
Нали съм жена, тая тематика ме засяга остро. А и самата аз имам проблеми с преяждането, това да изглеждам добре е вечна борба. От много книжки и източници разбрах, че най-важно от всичко е как са те научили като дете, в какво са те накарали да вярваш. Ако не са ти давали да станеш от масата преди да си изядеш чинията, както при мене, или са те насилвали примерно всичко да ядеш с хляб...гаранция ше имаш проблеми като порастнеш.
Освен това адски разпространено е да затъкваш устата на ревящо дете с нещо за ядене. Това най-добре при бебетата се наблюдава. Огледайте се само..и ще разберете откъде още идва навика да се подтискат разстройващите емоции и чувства с храна.
Като момиче ми се отдаваше да гладувам, сега с 30-те се закръглям. Много приятно според мъжа ми, аз не се чувствам добре...Та не знам дали Петра не афектира само мен така, защото проблема й ми е до болка познат. Нищо че не е в тоя мащаб.
Виждам я как се убива бавно, ден след ден, с усмивка на уста. Това пораждаше и ужаса преди, където съчувствието би било много по- на място. Както споменах обаче, съчувствието нараства с всеки изминал ден. Само да знаех какво да й кажа..как да й го кажа. Другите колеги са свикнали с нея, от десетилетия работят заедно. Теглото на Петра е едва ли нe тяхната малка шега.
Hа мен не ми е смешно.
И тя е над 100-те килца ..
"Лесно се качват, но трудно се свалят нали?" запитах я веднъж
"Ооох не си прав. Иииизобщо не се свалят!"
Лято е. Горещо ... задушно. Изведнъж чувам отдолу страшно измъчено пръхтене.
След няколко минути до мен изпълзява безкрайно охранен мъж,
видимо под 40-те години
С костюм, с вратовръзка, с безброй ситни и не дотам ситни капки пот по челото
"Как е, тежко се върви така?"
"Преди години бях истински мъж, а сега превърнах тялото си в грозно туловище.
Ако продължавам така, скоро ще престана изобщо да се движа"
Преди по-малко от десетина години отвориха до входа на блока му малко магазинче ...
Срещу входа Огромни сенчести дървета и под тях дървени пейки и масички ...
Във входа добри приятели и съседи ...
И се започна ... Всяка вечер от магазинчето кебапчета или салам и запотена биричка. На сянката с добрите приятели и съседи ... Всяка вечер!
Метаморфозата в него настъпи неусетно, но затова пък достатъчно бързо ...
- Най-напред се превърна в едно голямо кюфте ...
- След това косата му побеля ...
- След това започна да ходи трудно, куцайки все повече
- След това хвана патерицата ...
- Сега е заприличал на грохнал старец ...
За по малко от 10 години !!!
Аз съм на 37 години, висок съм 173 см и тежа 65 кг от много време. Не си спомням да съм бил болен досега, а в болницата влизах само веднъж за 2 часа, когато един бабаит ми счупи ръката.
Не спортувам - вярно е, че съм бивш състезател по ветроходство, но това май не се брои за физически спорт.
Пия всеки ден по 8-10 бири ( това от 15-годишна възраст) и обожавам кебапчета, мазни кюфтаци с лютеница и боб със сланинка и запръжка.
Знаеш ли каква е тайната? Всеки ден най-малко 10 км пеша, най-малко 3 часа на въздух и най-малко 1 час искрен смях.
Така че, не закачай бирата и кебапчетата - последните радости на народа. Те не са виновни. Виновно е нашето примиренческо отпускане.
Аз обаче точно описах неговото житие-битие ...
Всеки следобед СЕДНАЛ под сянката и нагъва ...
Иначе схемата е ясна.
Не е важно колко ядеш, или колко се движиш, а съотношението между тях
1) Ако поетите и изразходените калории за деня са равни - оставаш със същото тегло
2) Ако поетите калории са повече от изразходените - напълняваш
3) Ако изразходените калории са повече от поетите - губиш килограми
нещата са доста по-дълбоки, тръгват още от детството и семейството. напоследък се открива, че ако ти е генетично или възпитателно заложено, това да гледаш реклами на "храна" (слагам в кавички боклука, които ни пробутват че имал хранителна стойност- да сте виждали реклами на праскови и грозде? ) неминуемо ще доведе до избухване на болестта..тъй че, нека с повече съчувствие към тия хора, дори да не помага, поне няма да им пречи допълнително.
@ svetlo: съгласна съм с тебе отвсякъде :) само че..откъде това време за ходене пеша.:( иска ми се, ама на...
a рецептата е чудесна, да не говорим че данните ти са впечатляващи ;) хехехехе, майтапя се- верно ли не си бил досега болен?? а това за бирите..ако досега съм се притеснявала, че прекалявам с алкохола, отсега нататък само ше се хиля безгрижно :D wow..не знаех, че може да съществува такова нещо, без да съществува проблем. ти си живото доказателство!
с риск да стана досадна- все така, svetlo, все така!! :))))))))))))))))))
Иначе всичко останало е вярно, Венерче! А против болестите има друга рецепта, но и аз се страхувам да не стана вече досаден:)
поздрави :)
ако не е тайна обаче с какво се занимаваш, че имаш възможност да ходиш по 10 км и 3 часа навън?
12.11.2008 14:40
