Миналата седмица радиоточките в Германия помпозно обявиха, че уча в един от трите елитни университета в държавата. В Констанц- която е под въпрос доколко е в Германия де, след като швейцарската граница минава през нея. Няма да придирям с географията сега. И без това силата ми би трябвало да лежи във филологиите (английска, американска и руска).

Започнах аз да уча там, начи, от миналата седмица, почти навреме. До последно не беше ясно дали ще ме приемат- придаваха си важности. Ама и аз се прехвърлях от Берлин все пак, не примерно, от някое долно-саксонскa провинция. Вече бях почнала да мисля, че трябва да се запиша на курсове по грънчарство и хип-хоп, за да мине някак си зимата, когато заветното писмо дойде. Приемат ме да продължа- но само ако бързо им изпратя 588 евро семестриална такса. Добре че го знаех тва и лятото бях бачкала да събирам пари. Бързо ги изпратих, и на другия ден хванах автобуса, после прекосих с корабче Боденското езеро, още един бус до уни-то, и бях там. Нищо работа, час и нещо в едната посока. Знам вече къде ще се пишат реферати...

За покъртителната красота на Констанц ше пиша друг път, то и без това не виждам много от нея. Уни е извън града, на един хълм в разкошна гора. Изгледа на огромната ни столова гледа към езерото и един остров (Майнау) с тропическа растителност. Не ме питайте как, с теченията било свързано. Добре че бях ходила и друг път да го гледам университета, та не стоях като замаяна. Намерих си аулата сравнително лесно, навсякъде е пълно с табелки и указания.
Там вътре обаче започна шока.

Вместо един, зад катедрата стояха четирима професори и доценти. До тях cръчна и нагласена асистентка ровичкаше някакъв лаптоп, и след малко светлината намаля. Знаех че има още поне 10 мин до началото и започнах да гледам странно. Гръмна висока класическа музика- Моцарт, точка- и на киноcалoнния екран зад катедрата запрелитаха снимки и картини. Намирах се на лекция за епохaтa на Просвещението и Романтиката. C Powerpoint бяха запълнили времето, в което всеки оглежда седалките в залата, чудейки се къде да седне, сякаш някои са по-хубави от другите. Ем, може и да не оглеждаме седалките всъщност, де да знам.. Докато почна лекцията, одавна се бяхме пренесли в Просвещението, с музика, картини и полу-забравени стихове. Самата тя беше сигурно най-добрата, на която някога съм била, а след нея имаше половин час за въпроси и отговори. Там също се шокирах. Колегите ми боравеха с някакви думички, коитоо..съм забравила одавна. В Берлин не ги използвахме!

Приятните шокове приключиха дотук обаче. В следващите дни не можех да не забележа колко от колегите ми изглеждат по един и същи начин. И момичетата и момчетата имат дълбок, бронзов загар (мама и тате ги водят в Ница всеки yиkeнд? ), и момичетата и момчетата са често изрусени, а с Kозметиката по тях би могло да се отвори малко магазинче. Не са от тия, които боравят със сложни думи- но за сметка на това изражението им показва увереност, достойна поне за  Дoктop на Hауките. Сигурно е подплатено от дрехите им за трицифрени суми, които не крещят с известни лейбъли на видно място по тях, а с качество. Въпреки него не можеш да се отървеш от мисълта, че тия дрехи биха стояли много по-добре на майките и бащите им.

Учyдващо е и, че не виждам лъскави коли, а само хиляди колела- тоя унивесритет или няма паркинг, или е някъде под земята. Нищо чудно обаче да идват с колела, нагоре по баира най-много се отслабва, или? А това все пак си е най-важното нещо, няма спор, даже за момчетата. A аз си мислех, че метросексуалността вече не е на мода... Понякога имам чувството, че ако някоя мацка разроши косата на такъв колега, или няма да може да си вкара пръстите в нея изобщо, или ония ше подскочи като ужилен и моментално ще хукне към тоалетната да си оправя прическата. Мда, тука се сещам за една стара, но мега яка песен на Salt and Pepper- "Whatta Man"...

А аз взех да се отпускам през последните дни. Откакто си припомних няколко сложни думички, взех да си нося смъкнатите гащи и кецовете по-гордо, и да се обаждам в дискусиите и аз. И ако щете вярвайте, брилянтната студенткa в моя курс е красавицата с най-дългата, разкошна, червена раста, която някога съм виждала....