Прочетен: 4907 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2007 18:29
Седяхме ония ден с един приятел и мъжа ми на биричка и спорехме за това как е устроен света, как са устроени хората и тем подобни. Приятелят ни излезе с познатата максима- "Няма добро без лошо. Ако няма лошо, как ще разбереш какво е добро? Как ще знаеш, че е ден, ако няма нощ? Как ще знаеш, че си здрав, ако никога не си бил болен?“...все в тоя дух.
- Ами ако ние сме твърде примитивни, за да можем да живеем само с Доброто?- попитах спонтанно. После се превърна в мислене на глас, ниe жените сме известни с товa. - Може би само при нас е така. Mоже би в други части на Вселената съществата одавна са разбрали, че само с Добро и Хубаво се върви напред?
Приятелят се хилеше, но видях и че се замисли. Така де, не искам да кажа, че Лошото няма своя принос по пътя към един Добър край. Пожара, които изпепелява горите до основи, същевременно обогатява почвата така че след него да израснат по-млади и силни гори. Личностните кризи- колкото и да са болезнени- обикновено водят до самопознание и истинско решение на проблемите, които ни измъчват. Какво ли би било обаче, ако можехме да разбираме неща за себе си и света без страдание и мъка? Ако си повярваме, че е възможно да учим без това да боли? Да разбираме нещата без непременно да познаваме техните антоними? Може би това би бил огормен скок в човешкото развитие. Може би ние само си мислим, че трябва непременно да страдаме, за да се развиваме?
Все повече се говори затова, че нещата които вярваме са нещата, които ни се случват. Ако седне да мисли човек над това, може да се уплаши от спектъра на неограничени взможности за развитие които се разкриват. Това ли ни спира тогава да се развиваме- страха?
И ако повярваме, че нищо лошо не може да ни се случи- така ли ще бъде? От собствен опит, откакто си правя експеримента да вярвам каквото ми харесва, ми се случват невероятно хубаво неща. Не е 100% както си го представям, понякога резултатите се забавят, но.. в крайна сметка, believe it or not, пак става това, което съм си представяла че ше стане! И колкото повече навлизам в това мислене, толкова по-естествено ми се струва като светоусещане. Би ли могло да значи, че един ден мога да изолирам Злото от живота си..от реалността в която живея- стига да го повярвам достатъчно силно?
Друг въпрос, на които нямам отговор- откога се е появило Злото? Дали винаги ги е имало? Една теория, която ми се струва логична е, че когато Човека се е отдалечил от Природата- основния му източник на енергия- е започнало и падението му към Лошото. Неспособни да си набавим добрата енергия, ние я търсим и грабим едни от други- било чрез скандали, било с побоища, било с психически тормоз..убийства, малтретиране..за всичко тва Фенг Шуи казва, че е болен опит да си набавиш липсващата ти добра енергия, която в древността всички сме имали.
Толкова въпроси без отговор...a може би отговорите ги има? Ако и вие като мен сте убедени, че не сме сами в тая Вселена, не се ли питате понякога защо сме оставени да се чувстваме толкова сами?
Имаше един Cтар Трек филм, даже ми е любимия, "First Contact". В него една напреднала раса, Вулканците, кацнаха принудително на Земята, и се запознаха със Земляните. Екипажа на Стар Трек наблюдаваше цялата история, и си говореше помежду си: - Ако Вулканците не я бяха закъсали за еди кво си, никога нямаше да кацнат на Земята. Тя изобщо не ги интересува по принцип. Твърде примитивна."
Това също ми се струва добър отговор.
Между другото не харесвам вулканците, прекалено са овладени и праволинейни.
Между другото, гледал ли си филма "Цайтгайст"?
Съществуването и развитието на света е възможно само чрез съществуването на противоположностите /отрицателно - положително; лошо - добро ; черно - бяло; просто - сложно;.../ В началото не е имало предимство нито отрицателното, нито положителното. Били са различни само по противоположните си свойства, а са равностойни по всичко останало. Така са съществували като вечна и безкрайна материална субстанция, която е не сътворима и не унищожима. Развитието е тръгнало от най-простото и е стигнало до най-сложното човешкия мозък в това кътче на вселената, планетата Земя. Ето тук вече е уместно да кажем, че отрицателното, както и положителното винаги са съществували и никога няма да изчезнат. Само ще се променя нивото на усложняване на материалните структури и форми и нивото на разкриване, разбиране и приложение, което ще се извърши от човека.
Цивилизацията ни още е на много ниско ниво на разбиране на нещата в света, толкова ниско, че все още не сме разбрали, какво са противоположностите, какви са противоположностите и защо са противоположностите. Изводът е, че свят само на доброто никога не е съществувал, не може и няма да съществува. Защото такова съществуване е безмислено. За да има смисъл за човека и човешката цивилизация, ни остава само развитието, чрез което ще разкриваме природните закони и ще се развиваме ние и нашето общество. Така чрез познанието ще се развиваме, за да намалим намесата на случайността. Никога няма да я премахнем напълно, но по пътя на развитие ще ставаме по-силни, по-умни и по-човечни. Това вече е приближение до чавешкото щастие.
Тава е за съществуването на противоположностите, но за разбирането им е необходимо да знаем, че те не са две, а са четири с четири различни противоположно свойства. Затова се е появила Тетралектиката, която е разкрила удвояванито на противоположностите и е намирила смисъла на това удвояване, което е извлечено от обективното познание и е доказано чрез него, което нито мистиката, нито религията и нито една философия не можа да разбере и да докаже.
Креационизмът /сътворението/ опирайки се на Библията, може само да ни заблуждава, но не и да доказва истините си. Съществуването на човекът
е великото нещо, а неговото развитие ще го направи още по-велик.
19.11.2007 21:55
явно природата използва и едното и другото за еволюционните си цели,явно не е морална...все още контрастите са необходими,абе,който е създал този свят,явно си знае работата и един ден ще видим какво ни е намислил :)
проблема е, че има неща които са универсално лоши- като изнасилването и малтретирането на дете. а и защо само на дете ? в тоя случай не мога да се съглася, че е въпрос единствено на възприятие, извинявай. както в мнoгoбройни добри постъпки (актове на обич) не можем да открием лошо, колкото и да се опитваме, така и в мнoгoбройни злини не може да се открие нищо "добро", дори за извършителя им. или особено за него.
благодаря ти за обширния коментар, begetron426 въпреки че не сме съвсем на едно мнение (Айнщайн е вярвал в Бог, знаеш ли? ), намирам разсужеденията ти за интересни :) въпреки че за мен от това, което казваш не може да се направи извод, че свят на дорборо никога не е съществувал и не може да съществува, честно казано...може па и аз да не разбирам, знам ли :) ако ти се занимава, можеш да го разясниш :)
поздрави и на двама ви, Венера
20.11.2007 10:43
само че за да накараш толкова изкривен и болен човек да чувства правилно, е нужно адски много търпение- което е една от проявите на Любовта. :)
хубав ник имаш, между другото, харесва ми! :)
Първичната материя е абсолютна само като съществуване, защото е безкрен броя на елементарната и субстанционална същност, която е неделима, неразрушима и несътворима по горните причини. Нейната елементарност определя, че тя е най несъвършеното нещо, от което започва развитието, за да се стигне до човека и неговото общество. Тази елементарност е двойствена /положително и отрицателно/ с тетралектични свойства, което дава логично определението на съществуването и развитието. При развитието си тази същност запазва /положително и отрицателно/, което само се усложнява като се издига на по-високо ниво. Това е причината да не съществува само съвършено добър и съвършено зъл свят по отделно, а заедно добото и злото са относителни. Магат да се определят и развият както от вътрешните причини така и от външното битие на човека. Така вътрешните и външните условия си взаимодейсват като се развиват или деградират.
Направи един мислен опит като превърнеш който и да е предмет в абсолютен като го направиш безкраен, той автоматично става вечен. Всичко това е забрана на съществуването на , каквото е да е, а за да стане този предмет съвършенен е необходимо той да притежава безкрайани качества. Възможно ли е това и ще има ли място за света, защото той съществува, което съществуване показва невъзможността за съществуването на абсолютно съвършенство. Или светът или съвършенството. Новото тетралектично познание е намерило решението и обяснението на всико това и на много други неща и изложено в книгата "Тетралектика на природата". Поздрав за въпросите и интересите, които имате!!!
24.05.2011 06:52
24.05.2011 13:31
24.05.2011 14:51
25.05.2011 17:38
25.05.2011 17:54
28.05.2011 14:17
28.05.2011 14:36
31.05.2011 17:26
31.05.2011 18:25