Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2007 14:09 - Сън за Африка
Автор: venercheto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2368 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 07.12.2007 14:16


Намирам се в Африка. Няма да кажа точно в коя страна, защото не се чувствам сигурна. А няма и такова значение. Може да е всяка африканска държава. Може да е която и да е държава от Третия свят.

Отраснала съм бедно и мизерно, като всички тук.  Жилищата, обзавеждането им, храната- всичко правим още с ръцете си. Вода носим от кладенеца върху главите си. И пеем. Това е хубавата част от живота. А най-хубаво е вечер около огъня, с всички. Тогава се пеят най-хубавите песни и се играят най-хубавите танци, съпроводени от думкането на тарамбуките.

Селото ни е разположено върху тучни хълмове, които предшестват джунглата. На няколко пъти слонове нахлуваха в градините, които моя народ е засадил, и унищожаваха плодовете и зарзавата. Често има и лъвове , а веднъж дори имаше и лъв-човекоядец. Голям страх беше тогава, ужас беше сковал селото. Към десет души бяха разкъсани, преди да дойде специалист от много далече, и да успее да убие лъва...

..От малка ми казваха, че имам дарба да говоря и разказвам приказки. Селското училище- глинена къща със сламен покрив като всички други- ме научи да чета, пиша и смятам. Учителят ни беше ходил в Града и беше завършил осми клас. После се беше върнал на село, не му беше харесало там. Той мислеше обаче, че на мене ще ми хареса.

- Ти обичаш и умееш да говориш, Рефилyе. И обичаш книите повече от всичко друго. Отиди в града, опитай.

Баща ми дълго не искаше и да чуе за учене в града. След като заявих, че сама ще се издържам- yчителят беше казал, че може да ми намери работа в кухнята на един ресторант- и аргумента с парите отпадна, започна да се говори за лошите пътища, по които мога да тръгна. Толкова момичета от селата ставали там проститутки, или затъвали с наркотици. Мъжете там само се чудели как да измамят невинно момиче.

Престанах да пея и танцувам, после престанах да говоря. Накрая престнах и да се храня. Повече от всичко на света исках да уча. Да имам хубава работа, един ден да мога да помагам на семейството си. Баща ми от ден на ден ставаше все по-ядосан и угрижен, караше ми се да ям, дори вдигна ръка да ме удари. Мама се хвърли пред мен и ме закри с тялото си. На мен ми се зави свят и се свлекох на земята.

Когато дойдох на себе си, ме бяха сложили да легна. Мама тихо поплакваше до вратата, а баща ми триеше челото ми с мокра кърпа. Веднага след като отворих очи, ми каза:

-Върви, Рефилyе, върви. Щом това е, което толкова искаш...- грабнах ръката му и я притиснах към устните си. Очите му бяха събрали цялата тревога на тоя свят и се заклех в дедите си, че ще бъда повод за гордост.

Града ме посрещна с безразличие, ако не и с неприязън. По улиците клечаха хора, които ми подвикваха поздрави или просеха пари. Наистина имаше и силно гримирани момичета , подпрени по стълбовете. Очите им бяха празни като джобовете им. Нощем се чуваха писъци на жени, а понякога и на деца. Полицията рядко обикаляше и още по-рядко се намесваше. Аз се опитвах да не забелязвам.

Положих изпити- учителя на село ме беше подготвил- и ме приеха в девети клас. Денем ходех на училище, вечер работех в ресторанта. Живеех с още три момичета в стая близо до училището. Завърших гимнацията с отличие, което ми осигури стипендия в Университета. Татко беше толкова горд! Още всяка ваканция си ходех на село, естествено. Все по-малко ми се сруваше то. Все по-непонятно ми беше как може да се живее така: превивайки гръб от сутрин до мрак.

-Еех, Рефилyе, за едни- едно, за други-друго- старият ми учител беше единствения, с които си позволявах да споделя тия мисли- Аз пък не разбирам как може да се живее всеки ден с толкова много хора, забързано, безличнo. Тук в село всеки ме познава, тук имам значение, тук съм полезен. В града съм никoй. И нещо по-важно: тук съм сигурен. Защото и лъвове не могат да ти сторят това, което хората могат. Лъва може само веднъж да те изяде. Хората могат да те мъчат с години. Трябва да внимаваш, Рефилуе..

Знаех за какво говори учителят. Освен обикновеното насилие в града, имаше и правителствено. Постоянно се извършваха произволни арести, абсолютно всеки можеха да заподозрат, че има връзка с бунтовниците. Понякога хората, които отвеждаха, не се завръщаха повече...

Завърших и университета с отличие, предложиха ми да остана там да преподавам. С удоволствие приех. Баща ми щеше да се пръсне от гордост. Веднъж дори идваха да ме видят с мама, седяха в залата заедно със студентите.

Въпреки че получавах по-голяма заплата от повечето държавни служители, не ми стигаше да си купя хубави дрехи, или по-богата храна. Хората на улицата продължаваха да подвикват след мен и често ровех в чантичката си за дребни монети. Гримираните момичета бяха станали още повече. Някои излизаха само нощем, когато тъмнината и дебелите пластове грим можеха да скрият големите морави петна по лицата и телата им, които издаваха инфекцията.

Толкова болни oт CПИН имаше, и колко малко от тях получваха лекарства...Но нали взимаме милиони от Европейската общност тъкмо затова? Къде са тия пари? Тези, и други въпроси започнаха да ме занимават все повече. Опитвах се да говоря с колегите си за тях, но повечето нямаха желание да коментират, дори да мислят затова. Единствено Мамаду, преподавателят по европейска история, ме слушаше внимателно и се опитваше да намери отговор. Отговори имаше, но всичките можеха да се сумират в един: правителството беше корумпирано до последния човек и нехаеше за умиращите ми братя и сестри.

- Внимавай какво говориш, Рефилуе. Започваш да звучиш като бунтовниците- усмихваше се Мамаду, а черните му очи блестяха. Мамаду беше висок и снажен, с красиво лице. Бях се влюбила.

Една вечер му бях на гости и се случи. Уж говорехме за бедността на хората и мизерията на серопозитивните, а очите ни се потапяха едни в други и си забравяхме мисълта на всяко изречение. Очите на Мамаду бяха дълбоки и горящи, но въпреки огъня в тях, ме караха да треперя цялата. Помня само, че бях станала да си вървя, когато ръката му се плъзна около кръста ми. Електрически ток ме разтърси и паднах в ръцете му. И остнаха там дълго..много дълго.

По някое време през нощта, като лежахме блажено един до друг, навън се чу тропот от много тичащи крака и по вратата се разнесоха удари.

-Отваряй, полиция!!- изрева някои с дълбок глас, и още няколко юмрука забарабаниха по вратата. Ние се вцепенихме. Видях как очите на Мамаду се разширяват, а после се притварят от ужас. Аз не можех да се помръдна. Просто не можех.

-Отваряй, кучи сине, знаем с кого си- разносоха се още по-грозни ревове, а вратата вече цялата се тресеше. Аз скочих като ухапана от змия и с трескав ужас затърсих скривалище в малкото апартаментче. Не можех да мисля, това е. В килерчето стоеше един голям сандък, скочих в него, а Мамаду награби някакви одеала да ме покрие. Надвесенето му над мен лице изразяваше такова отчаяние и такъв ужас, че изведнъж разбрах че ще ме намерят. Просто го разбрах. Вратата вече се пропукваше от ударите. Някъде другате скърцаше непрестанно някaква врата на гардероб. Сърцето ми щеше да се пръсне. Знаех че ме делят минути от смъртта.

- Чакай, Мамаду!- викнах аз и протегнах ръка да отхвърля одеалата, а скърцането на гардероба скрибуцаше в ушите ми. Извъртях се и ...паднах...а ударите на сърцето ми разтърсваха цялото ми тяло. Но къде бях?

Пълния мрак ми пречеше да разбера, но осъзнах че лазя по мек, пухкав килим. Пипнешком се покатерих на леглото, дишайки тежко и учестено като след бягане. До мен с пълна сила хъркаше мъжа ми, което подозрително звучеше като скърцане на гардеробна врата. О, да. Ами че аз не бях Рефилуе.  

Аз живея в богата и свободна страна, където имам храна и дрехи колкото си поискам, и всички удобства за живеене.

Tyk cеропизитивните получават лекарства и може никога да не се разболят от CПИН. Tyk не трябва да се плаша от гонения и смърт..

Повтарях това на сърцето си, което все още се чувстваше така, сякаш ще се пръсне.

Аз бях в Европа. Благодаря ти, Господи.  B Европа.



Тагове:   Африка,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kukupaloma - Прекрасен разказ
07.12.2007 15:17
Продължавай да разказваш така увлекателно и скоро ще имаме майстор на късия разказ. Хареса ми много.
цитирай
2. vselenche - Благодаря!
19.12.2007 12:53
Наистина е много добре написано, подкрепям казаното преди мен, продължавайте да пишете...
Поздрави!
цитирай
3. anabel4o - Много ми хареса и на мен! На един дъх ...
12.01.2008 22:53
Много ми хареса и на мен! На един дъх го прочетох.
цитирай
4. анонимен - qZqImnzguXVqligeA
24.05.2011 11:50
Got it! Tahnks a lot again for helping me out!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 538592
Постинги: 89
Коментари: 779
Гласове: 4296
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031