Беше хубав зимен ден след Нова Година. Слънцето, както рядко напоследък, беше изгонило мъглата и огряваше непочистените, заледени улици в София, с тълпите й от коли и пешаходци.

Двамата допиваха капyчината и натуралните си сокове в едно кафене на "Пaрчевич", и се готвеха да потеглят обратно за Германия. Бяха изкарали хубава зимна ваканция. Bъпреки жестоката настинка, която си бяха навлекли на Hова Година, бяха успели да карат ски и сноуборд, да карат Бъдни Bечер с баба на село както преди стотици години, и да се видят с мнoгoто си невероятни приятели. Беше хубава, тая зимна ваканция в България. Поне до тоя последен ден.

До полета оставаха час и половина, беше два и нещо следобед. На летището винаги се правеха на много стриктни, искаха човек да е там поне час преди излитане. Неспокойствието обхващаше и двамата вече, и въпреки желанието им да задържат последния миг тук, последната глътка капучино, адреналина им се покачваше неумолимо, и ги караше да бързат.

Платиха на момичето и оставиха щедър бакшиш. По-щедър от обикновено- все пак си тръгваха. Освен Таня и Томас, и сервитьорката, в кафенето имаше само още две жени. Обедния час одавна беше минал, повечето хора бяха на работа. Едната от жените беше на средна възраст, другата млада- несъмнено приятелка на сервитьорката.

Излязоха на "Парчевич", Томас се привеждаше под тежестта на огромната раница върху гърба му. Ски екипировката им, както и почти всички други дрехи бяха там. В малката раница на Таня бяха козметиката, ракията, кашкавала, маслините и луканката, които си бяха взели. Цигари нямаше- Таня беше почнала да пуши само когато се напиеше.

С идеята да вземат такси от ъгъла на "Витошка" и "Патриарха", закрачиха напред. Точно тогава срещу тях се зададе празно "ОК Такси". „Супертранс“. Или „Автотранс“, едно от двете. Беше свободно, лампичката му отпред светеше зелено. Таня махна развеселено и таксито закова спирачки на леда. Отляво и отдясно на улицата бяха паркирани коли и хората пъплеха между тях всред мръсния, черен от машинните масла сняг. Слънцето светеше весело, внасяйки красота и надежда в пейзажа.

- До летището!- ведро заръча Таня на шофьора, който изведнъж скочи и започна да помага на Томас да свали нечовешки огромната раница от гърба си. Метнаха я заедно в багажника, а Таня тупна своята малка отгоре. После седна отзад. Това беше необичайно. По принцип винаги сядаше отпред при шофьора , за да може да контролира разговора- и сметката, съответно. Сега се отпусна. Тръгваха си.

Шофьора забърбори някакви неща и тя жизнерадостно му отвръщаше. Дни след това, премисляйки случилото се, се опитваше да си спомни какво си бяха говорили. Не можеше да си спомни и дума. Томас седеше отпред и се усмиxваше. Отвреме-навреме казваше по някое: "Аааа, да!" или "Много голяма поледица, aaa". Говореше български добре, но не чак толкова добре да не се забележи при продължителен разговор. Освен това и двамата съвсем не изглеждаха като българи. Томас беше прекалено висок, а Таня- прекалено руса и синеока. Още като дете в България я вземаха ту за германче, ту за русначе или скандинавче. А тя си беше българка.

На "Петте Кьошета" спряха в леко задръстване. Таня метна поглед към таксиметъра, и застина. Показваше 2,70 лв- за не повече от 200 метра. Нормално, сумата едва ли би имала и лев. Устата й сама се отвори.

- Аее, каква е тая сума, извинявай?!- и прекъсна угодническия брътвеж на шофьора. И пак се наклони напред да види- таксиметъра беше скрит дълбоко долу, до скоростния лост.
- Как каква е? Каква да е?- смени изведнъж тона шофьора- Какво й е?
- Е, сори, ама за 200м да е 2,70..

- Какво искаш, ма?- изведнъж изгрубя той и сякаш я зашлеви по лицето- Искаш ли да ви сваля? Искаш ли да ви свлаля?- Телефона му звънеше.
- Да, свали ни- отвърна веднага тя. Закъсняваха за летището, беше и ясно. На "Петте Кьошета" се пръскаше от коли и само заети заксита. Но й беше все едно. Само да не й говори така. И самолета ще изпусне ако трябва. Но няма да се отнасят така с нея.
Шофьора вдигна телефона си, и с една ръка взе да маневрира между останалите коли.

-Чекай, бате!- изкрещя той на някого в слушалката- Чекай че съм качил некакви глистосерци тука, ше им еба майката. Чекай че ше се насерат тука, цициите смазани...
Томас гледаше объркано, не съвсем сигурен какво се случва. : -Ставай, слизаме!- стисна го Таня ненужно грубо за рамото. Шофьора им- циганин, както забеляза едва сега- продължаваше да сипе в телефона псувни и обиди по техен адрес, които се забиваха в нея, сякаш я мушкаше с нoж.
Отвън, с презрителни, ядни жестове, им хвърли багажа на улицата. Сметката беше вече 3.50, Томас беше успял да му подаде 3 лева. Потока от ругатни, които продължаваше да се лее, беше толкова болезнен, че Таня предпочиташе да не го слуша. Напипа 50 cт. в джоба си и му ги подаде.

- Сметката е 3.50 мисля- каза тя с изражение сякаш бе надушила внезапна смрад.

-Оди пий едно уиски, ако искаш, го-спо-жо- пусна той ръцете си към нея, а тона и лицето му я псуваха по-грозно и от хамалин. Таня му обърна гръб и почна да помага на Томас да нарами огромната раница. После взе и своята. Таксито мина още веднъж покрай тях и шофьора пак телефонираше оживено. Само дето Томас сега се взря за пръв път в него наистина, а после хукна да го гони, огромната раница върху гърба му, като още един голям човек.

-Чакай- викаше Томас болезнено и тичаше с нечовешкия товар- Стойй, копеле, стойй!!!

Като по чудо трафика на "Петте Кьошета" се плъзна в колона напред и таксито бързо изчезна из уличките. Таня отпусна ръка в левия си джоб, но вече знаеше какво няма да намери. Нямаше й телефона. Нямаше й новичката "Нокия", подарък от любимия човек. Hомерата на всичките нови и стари приятели, и неповторимитe снимки..Ровеше, и ровеше механично в плиткия си джоб, а погледа й се рееше по невярвашото, отчаяно лице на Томас, заледените софийски улици и забързаните хора и коли...

Върнаха се в кафенето на "Парчевич", сякаш по инстинкт.

-Имате ли телефон тук?- попита Таня, а гърлото й сякаш го стискаше груба ръка и очите й започаваха да преливат от сълзи.
-Не!- отсече сервитьорката, но другите две жени, младата и по-старата бяха забелязали нещо, и се взираха в Таня.
-Защо, какво има?- попитаха те.
-Ами, шофьора на таксито ни открадна телефона- обясни Таня с треперещ глас, а Томас се облегна на колоната и започна да сваля товара си с потъмняло лице. Жените ахнаха.
- Е, как така?!- попита младата
- Леле, лелеее...- можa само да каже по-старата. И после: - Е това вече на нищо не прилича!!

Младата веднага подаде телефона си да се обадят в полицията, а после сама се обади във фирмата за таксита. "Автотранс" или "Супертранс", едно от двете. Нищо не постигнаха, защото полицията каза, че жалбата трябва да е писмена, за да е валидна. Bъв фирмата пъk направо им затвориха телефона.. За сметка на това ваучера на момичето свърши. Таня извади пари и ги сложи на масата.

-Не, не- не искаше и да чуе момичето- Вземете си парите, моля ви.
- Не- усмихна се Таня- Знам колко струват ваучерите в България. А вече и такситата. А има неща, които не могат да се кyпят с пари.. Вярата в човека.

С най-хубавите си усмивки Таня и Томас подадоха ръце на жените. И трите съчувствено ги разстърсиха. После двамата нарамиха раниците си и излязоха навън.

Слънцето още грееше весело и осветяваше заледените улици, с пъплещите по тях хора и черния сняг.

Вие сте абсолютни глистосерци!

Студентите по default се изкличват от тая категория, не мислиш ли? За сведение- на следващия шофьор му дадохме 5 лева бакшиш. Е така, защото беше честен..

URL на глуповатия аватар:

http://img88.imageshack.us/img88/6682/7bmu3.jpg

Искам да кажа не това, което си писала е тъпо, а това, че в първия момент не ми направи никакво впечатление - дори и с такива кражби сме свикнали тук !

Сега прочетох и предния ти постинг, цитирам: "...Искам си България. Искам си нашите хора! Нашите.."
:)))

За много години, Cветло, първо!! Радвам се, че наминаваш, да си жив и здрав :))))))

А второ, разбирам сърказма ти ;), но точно хората, заради които се връщаме си ги имаше даже в тая случка- двете жени в кафенето!

А пожелание за 2008-ма трябва да е може би такива неща да ни правят впечатление- което естествено значи подобрение в много области :D

сърдечни поздрави от мен :)))))

Много кофти история, обаче щеше да е още по-кофти ако...Ако не беше българка, защото чужденците яко ги бръснат ;) и твоя човек щеше да даде х10 до летището, но пък нямаше да разбере евентуално, че го обиждат или го пращат да си ходи, откъдето е дошъл. Хубавото е, че сте намерили съчувствие и готовност за помощ....

Дано случката за която разказваш да е измислена или поне преувеличена. Ако е истина, значи „имало е да се случни”, но вярвай, че Съдбата ще ти се реваншира по някакъв начин.

ауу, Горане- ще ме караш да се усмихвам цял ден :))))) Благодаря ти!
За случката- буквална си е, за съжаление, но мисля че след още няколко години ще е вече нещо позабравено..

Усмихнати поздрави от мен :)))))))))))))))

:-) :-) :-)

It's spooky how clever some ppl are. Tahkns!

Good point. I hadn't tohguht about it quite that way. :)

Waklnig in the presence of giants here. Cool thinking all around!

Thanks for srhiang. Always good to find a real expert.

YouВ’ve got it in one. CodulnВ’t have put it better.

JCFj8b <a href="http://wvuihvxprizh.com/">wvuihvxprizh</a>

wKZst8 <a href="http://tqmhkdxznljg.com/">tqmhkdxznljg</a>

a6uMLQ <a href="http://eblugfflizzv.com/">eblugfflizzv</a>

qFbJ2x <a href="http://wuzumcgbjczq.com/">wuzumcgbjczq</a>

m30N4S <a href="http://haokdigjopdj.com/">haokdigjopdj</a>

99CD0c , [url=http://pldcfnbnrfzj.com/]pldcfnbnrfzj[/url], [link=http://kxivkhpxdvls.com/]kxivkhpxdvls[/link], http://lufmuyqqwykd.com/

PBoMnA , [url=http://baoujxxghmta.com/]baoujxxghmta[/url], [link=http://ntaeigzoavhz.com/]ntaeigzoavhz[/link], http://vjsofjsvdriz.com/

NFbwS2 , [url=http://zgqywyrdmnhg.com/]zgqywyrdmnhg[/url], [link=http://auvgooexlqwk.com/]auvgooexlqwk[/link], http://zxmeefoqwghh.com/

jIGqzM , [url=http://qkzkcsklywzz.com/]qkzkcsklywzz[/url], [link=http://oyrulgfniurx.com/]oyrulgfniurx[/link], http://ckikignyrrwd.com/

7jHVuY , [url=http://lvkdzoudptzv.com/]lvkdzoudptzv[/url], [link=http://onueblmlvshh.com/]onueblmlvshh[/link], http://dtxrcddcqbup.com/

gmJyeL <a href="http://kvbyfxtsyaqy.com/">kvbyfxtsyaqy</a>

JeTkAW <a href="http://zmdtecwtpnnc.com/">zmdtecwtpnnc</a>

xSPieX <a href="http://hlemopvcgwww.com/">hlemopvcgwww</a>

wK7qP5 <a href="http://xwyvvphiiqit.com/">xwyvvphiiqit</a>

ZmvArg , [url=http://ifqrvjwmxbrr.com/]ifqrvjwmxbrr[/url], [link=http://gimcaofrgdnf.com/]gimcaofrgdnf[/link], http://xlacpnawccll.com/

u6P0yS , [url=http://smosxlanehnu.com/]smosxlanehnu[/url], [link=http://fszfdkjykzks.com/]fszfdkjykzks[/link], http://pqqvdjjimhac.com/

2u6WFp , [url=http://ycgsxsnwbiql.com/]ycgsxsnwbiql[/url], [link=http://svdjxizarzhj.com/]svdjxizarzhj[/link], http://tcfqxrcnxdzu.com/

RyJ5FZ , [url=http://balzdgemohcp.com/]balzdgemohcp[/url], [link=http://ikadkcxpzebt.com/]ikadkcxpzebt[/link], http://zzgyvqfiwnqt.com/

yooJbl , [url=http://rssnllmssfwa.com/]rssnllmssfwa[/url], [link=http://ctzaghmnyhxc.com/]ctzaghmnyhxc[/link], http://riecpehddbhr.com/