Прочетен: 2069 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2008 23:53
От известно време насам ми попадат някаква странни филми, книги и серийки. Неща като The Secret (колкото и да е меркантилен) и What The Bleep Do We Know- и все по-новитe открития за ползата от позитивното мислене ме карат да си поразмърдат гънките на закърнелия от дигитална култура мозък. Общо взето, това което всички твърдят под една или друга форма е, че мисълта е:
a) невероятна сила и б) основен определящ фактор за качеството на живота ни.
Авторите на The Secret твърдят, че съществува Вселенски Закон на привличането ( и отблъскването), и че колкото повече мислим нещо, толкова повече подобни мисли привличаме. И толкова по-вероятно е то да се осъществи.
Освен това твърдят, че заможните хора са такива, защото никога и за миг не са се съмнявали, че ще успеят. Оттам вече започва и глупавата част на филма- за авторите изглежда щастлив и пълноценен живот се равнява на много пари. Е, аз знам че не е така. Хубаво е да имаш пари, разбира се- но те само да те направят щастлив? Колко нещастници с пари ми хрумват от воле, но не е това темата.
What the Bleep Do we Know? отива по-дълбоко, и твърди, че абсолютно всичко, което мислим, започва да ни заобикаля, рано или късно. Голяма част от мисловната дейност е несъзнателен процес (или полу-съзнателен), затова е наистина важно с какви представи тръгваме още от деца.
Най-простият пример за достоверността на техните твърдения е тоя с лимона. Представете си сега- концентрирайте се и си преставете- как разрязвате един лимон.. След това- как изстисквате няколко капки от неговърху езика си..Наслюнчи ли ви се устата?
Това е реалната връзка между представа и действителност. Mозъкът не прави разлика.
От известно време не се съмнявам, че това е факт. Всички опити, които правих, излязоха сполучливи. :) Сега ме интересува друго. До колко реалността, в която живеем, е плод на нашата представа? И колкото повече мисля, толкова повече се ужасявам..
Към тоя въпрос пък стигнах чрез една книга за отказване на цигарите- "Вече не пуша". Удивлението ми колко лесно се отказват, беше огромно. Преди бях научена да вярвам нещо съвсем друго (както всички останали, разбира се)- че това е невероятно трудно нещо, истинско мъчение. На практика, разбрах, като се измие промивката на мозъка, която са ни направили от мънички още, престава и да ти се пуши, ама съвсем..
Питам се, за какво ли още?
Знам че има и неща, които са даденост, независеща от някаква представа ( хомосексуализм vs. обществена нагласа )- но те са доста малко, като че ли. Ужасява ме потенциала, с който родителите и обществото могат да съсипят един човешки живот. Като ни научат от малки да се концентрирамe върху негативизма, неувереността, невярата и други не-та, оргабват, може би, повече отколкото сме предполагали досега.
Хубавта новина е, че мисълта била голяма сила. От собствен опит знам обаче, че изграденото мислене не се променя лесно.. Колко ментална дисциплина е нужна, за да започнат чудесата?
Хубав постинг :)
може би за нашите деца- ако ги възпитаме така- ше важи с пълна сила. ние самите тепърва прохождаме в полетата на мисълта. убедих се, че човек забравя или се уморява да контролира мисленето си :) да не говорим за другия момент- в които се опитваш да се убедиш, че нещо ше стане, но цялото ти същество нашепва обратното...:)
не казвам, че не функционира по принцип. само че трябва много желание и работа, докато ни стане втора природа. :)
радвам се, че постинга ти е харесал :) :)
12.11.2008 14:32
"do you dare to dream?"
"what you made is ...what you get..."
roisin murphy´s prinos po temata
p.s. otkakto praktikuvam tazi teorija...poluchavam potvurjdenie vsjaka sekunda...-o6te edno dokazatelstvo,i v edin moment...dumite gubjat znachenie...suvet ot men: kontrol nad vsjaka misul...
24.05.2011 14:57
25.05.2011 17:41
28.05.2011 14:23
31.05.2011 18:20