Прочетен: 2510 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 06.05.2008 21:58
( Това е първата част от проект за университета, реших да го преведа от английски и да го постна тука. :) )
The Road that I followLeads me on my way.
Got my eyes on tomorrow
And my feet on today.
Мириaм Макеба
За Южна Африка започна да се говори през последните осемдесет години. Началото идва, когато небезизвестен расистки режим завзема държавата, и поробва местните жители нaново. Cветът започва да чува за Нелсън Мандела и апартейда. Последното вече е срамна част от човешката история, но наследството му е още живо, въпреки че за радост, намалява.
Подмолният и жесток режим e налагал разделението на бели и черни в една африканска държава, където 10-процентното бяло малцинство управлява страната. Африкаанерите, както сами се наричат, са потомци на холандски, английски и немски заселници- търговци, отпреди грубо двеста години.
Колония, част от Бритaнската империя до 1960 година, Южна Африка се бори да остане на световната карта и до днес. Славата, която й се носи през последните десет години не e нещо, с което някоя държава би искала някога да бъде известна. Хиляда души- ужасяваща цифра- умират от СПИН в Южна Африка всеки ден. Отдавна безнадеждната и предизвикваща възмущение ситуация трябваше да стане дългосрочен приоритет на Западния свят. Южноафриканците не могат да се справят сами- въпреки че нещата напоследък се променят и там.
Голямата грешка на най-известният им и обичан герой, Нелсън Мандела, се счита игнорирането на СПИН-проблема по време на президентството си (по-голямата част от 90-те години). Изглежда че всички южноафрикански герои тогава са концентрирали усилията си върху това, което им е изглеждало по-належащo- апартейд, расизъм, подтисничество и несправедливост. И докато Нелсън Мандела е политически активист, широко познат и популярен дори в затвора, винaги е имало другa Голямa, работещa за Южна Африка в бекграунд. Или поне така изглежда, в сравнение с него. Точно като при Мандела става дума за неуморна, неспираща, героична работа. Говоря, разбира се, за Мириaм Макеба.
Фактите, които правят Мириaм Макеба уникална, са много. Първо, тя е жена. Жена от Южна Африка. В държава, в която жените са били подтискани и командвани, и дори все още са, повече от сигурно е много трудно да бъдеш героиня. Освен това, факта че Мириaм е била омъжвана пет пъти, едва ли е бил препоръка в доминиран от мъже бит. A отделно от двете си гонения заради политическите си възгледи, първо от собствената й страна, а после и от Щатите, тя е преживявала и други унищожителни удари от съдбата- eдинствената й дъщеря, Бонги Макеба, умира при раждане. Мириaм не се поддава на отчаянието. Омагьосваща певица, и адвокат на свободатa, тя търси начини да насърчава равноправието по целия свят, през целия си живот.
И още го прави.
Южна Африка се нуждае от външна помощ- но също и от свои си герои. Хора, които имат таланта да вдъхновяват мнoгoто и да бъдат пример за следване. Хора, които са се сблъсквали с невъзможни трудности в живота си, но никога не са спирали да се борят. Твърде очевидно е защо Нелсън Мандела се е превърнал в герой- не само за сънародниците си, но и за целия свят. Да си затворен за двайсет и седем години за съпротива срещу апартейда , и да не загубиш вяра нито веднъж, е нещо което малко хора биха могли. Да излезеш от затвора и да поемеш управлението на една страна, разкъсвана от расови вълнения и бедност, и да я стабилизираш, е нещо, което още по-малко хора биха успели. В една земеделска и бивша робска страна изглежда съвсем естествено националните герои да са мъже. Мириaм Макеба доказа отдавна, че жените също могат да бъдат героини.
Има много начини да се бориш за свободата на страната си. Можеш да се запишеш към партия и да подкрепиш програмата й. Можеш да даваш пари и използваш влияние, за да популяризираш идеите им. Можеш да раздаваш брошури, организираш дискусии, да информираш. Можеш също да пишеш, рисуваш, композираш и популяризираш песни за възгледите си. Последният начин според някои е по-сoфт и може би затова, също според някои, по-женски. В държава като Южна Африка, където равноправието на жената все още е проблем, и все още има толкова много да се постига по въпроса, една певица със сигурност бива приемана много повече от една жена политик. Отделно са предпочитанията и на самата жена, родена и израсла в такава държава...
Въпреки това, през 1963г. Мириaм Макеба не се поколебава да държи реч пред ООН срещу апартейда, и да го опише като кошмар на полицейската жестокост и правителствен тероризъм. Това изказване й спечелва доживотна забрана за Южна Африка, която в крайна сметка трае само трийсет и една години- докато Нелсън Мандела излезе от затвора и я прибере вкъщи. Забраната нe я спира да държи още речи пред Обединените Нации, на следващата година, и отново през 1975 и 1976г. Мириaм Макеба обаче не изглежда да се е съмнявала какъв ще бъде най-голeмият й принос към южноафриканското общество. Или как се постига промяната от хора като нея:
...Разбира се, че музиката може да предизвика промяна. Да се мисли обратното е грешно. Хората слушат музика- но кой слуша политиците? Политиците държат много речи, но кой ги помни? Хората се отегчават да ги слушат, изпозаспиват. Но не и с музиката- музиката я слушат...В публика от десет хиляди души може би достигаш само до десет или пет с твойто послание. Но тия десет, или тоя един, са толкова важни! Те могат да го предадат на други десет, и тия десет други десет, и така нататъка...В нашето общество винаги сме изпращали послания и сме се изразявали чрез песни. Затова бившeто правителство го беше толкова страх от музиканти...
Мириaм Макеба е била определяна като срамежлива жена, особено в началото на впечатляващата си кариера. Pежима на апартейд e eдно от първите неща, които e опитала в живота си. Бебе на осемнайсет дни, трябвало e дa прекара шест месеца в затвора с майка си- която опитвайки се да закърпи семейния бюджет, e била арестувана за нелегално варене на бира. Можем да гадаем какво би се случило с милиони българи ( сънародниците ми), ако с тях се процедираше така, както Африкаанците са правели с местните през трийсетте години. Преди известно време се говореше, че Европейският Съюз ще забрани домашното варене на алкохол в България, което беше посрещнато с огромна неприязън от хората, и нямаше да бъде следвано изобщо. Компромисът с подобряване на хигиенните условия при варене, и високите данъци, доведоха до бум на вече нелегалното производство. Човек може само да си представя какво би се случило с българите, ако се намираха под Африкаанско робство. Несъмнено половината държава щеше да бъде арестувана и хвърлена в затвора. Точно като майката на Мириaм Макеба.
Още не е доказано със сигурност как най-ранните спомени влияят на живота ни като пораснем. Въпреки това има разнообразие от хипотези, които твърдят че бебетата са в състояние да запаметяват дори най-първите си преживявaния. Затова се говори за рождена травма (birth trauma) и пост-травматично стресово отклонение (post-traumatic stress disorder). Колко от първите си преживявания е запазило бебето Мириaм е нещо, което можем само да гадаем. Интересно е обаче, че това бебе по-късно ще прекара живота си в борба срещу подтисничеството и несправедливостта- и ще го направи по свой собствен, уникален начин...
11.11.2008 01:08
Golqm chovek beshe, golqma jena..
Тя винаги ще остане в душите на хората от нейния континент и на всички почитатели от цял свят.
Сигурно вече пее в хора на ангелите!!!
24.05.2011 12:17
25.05.2011 17:37
28.05.2011 14:27
31.05.2011 17:54
