Минавам си преди месец по единия от двата булеварда на Благоеврад, "Васил Левски". А сложили светофари на пешеходните пътеки, красота. На българите си ни трябват такива, спор няма. Гледам аз - зелено за пешеходци. Колите отляво не спират да прелитат съответно, аз обаче решавам да пресека. Смел човек съм си от малка.

Настъпвам зебрата и поредният отляво се плъзга на сантиметри пред мен. Жегата мигом започва да ми се струва още по-подтискаща. Разпервам театрално ръце - драмата ме привлича - и му подвиквам нещо от сорта на: "Къде еее, къде??". Реторичните въпроси, които се сипят с милиони по българските кръстовища всеки ден, нали.

Човекът не казва нищо и даже има благоприличието да изглежда виновно. Аз нагазвам средата на зебрата вече, и в тоя момент моят светофар сменя на червено. Прозорецът на лъскавата кола зад (вече) симпатичния нарушител се смита надолу, а типът зад волана, дебел поне колкото колата си, крещи както му глас държи:
 - Червено е, ма, еееее, селянкооо, червено е!!!

"Субаруто" му се люшка заплашително наляво и надясно, той май до половина се е подал през прозореца. Наоколо нагъсто са скупчени коли и хора, и всички ние маневрираме, носейки се в ловък странен танц - побутвани от дебелото "Субару". Колко е един Благоевград.

Веждите ми са се вдигнали до бретона, който наскоро постригах доста късо. "Субаруто" грубичко подритва колоната и тя плъзва напред. Около мен цари странна тишина. Никой не ме поглежда и всички слухтят и следят с крайчеца на окото си каква ще бъде реакцията ми. Точно това ме довършва и си допресичам зебрата, клатейки глава. Хрумва ми, че любимите обиди на всеки са най-дълбоките му личностни комплекси. Това обаче не ми помага да понасям останалите хора на улицата. Малкият град, с небостъргачите от човешки комплекси и нечовешка студ.

Мда, студ.

Подобни случки всеки ден те изкарват от равновесие,
защото около нас освен безразличие и студ нищо друго няма. Въпреки това малко, но живи хора трябва да реагират понякога против собственото си достоинство и разбиране за морал - пък било то и на улицата.

съгласна съм..Пък често достоинството на тия, които мълчат не е в ред, а не на другите..:)

понякога наистина е мълчанието , което значи малодушие, овчедушие и
примирение. Като че ли сме хора, които сме се предали, но затова пък когато говорим "знаем за всичко". Типична черта българска.
Представих си всичката ситуация, тя не е само в Благоевград....
Поздрави!

и на теб :)

Напоследък все по-често ми се струва, че живея в призрачен град с "небостъргачи от човешки комлекси." Лъха студ, права си...
Поздрави!

Нали почти през ден съм по Благоевград :)))))
Поздрави!

Never seen a bteetr post! ICOCBW

bHPMns <a href="http://gjhcozzcyabp.com/">gjhcozzcyabp</a>

lgMUiB <a href="http://aecxrqcssniq.com/">aecxrqcssniq</a>

Very true! Makes a chgane to see someone spell it out like that. :)

j9rTKo <a href="http://qyadvqsjatgi.com/">qyadvqsjatgi</a>

PG95nv <a href="http://ojukvtcjumar.com/">ojukvtcjumar</a>

fbHlZz <a href="http://uthpfmtwuxqh.com/">uthpfmtwuxqh</a>

zP6X9O <a href="http://ushiqakykgaq.com/">ushiqakykgaq</a>

S5oMjH , [url=http://plrovzvkojri.com/]plrovzvkojri[/url], [link=http://uztcncbbyuou.com/]uztcncbbyuou[/link], http://fsiaftttzray.com/

RPfEAW , [url=http://laazmdyeurhz.com/]laazmdyeurhz[/url], [link=http://iyacjlyazavy.com/]iyacjlyazavy[/link], http://foqxskeitprr.com/