С Десислава бяхме най-добрите приятелки в гимназията. Hадушихме ce наистина бързо, въпреки че бяхме в различни паралелки. Деси, практична каквато си е била още тогава, учеше икономика. Мен родителски амбиции ме бяха пратили да уча химия и биология- да ставам доктор- което след година, като ме изхвърлиха за неприсъствие, доказа че не е било прaвилната схема за мен.
С Десислава бяхме най-лудите женички в тая гимназия. Определно нямаше много други, които да ни издържат на темпото, с което вършехме глупости, и липсата на всякакви задръжки. Е, при Деси- почти всякакви, тя е по-интегрирана от мен. Беше малко преди да падне комунизма тогава, пънкарските прически бяха "върха" на модата за нас ( това беше голям лаф навремето, "върха", помниш ли :) :) Tоновете грим, тупираната коса и изкуствените бемки бяха лелеяни отличителни знаци на младите момичета. Дългите металски "кичари" (още един лаф от тогава) бяха ревнива гордост на момчетата, поне на яките.
Както казах, с Десислава станахме най-добри приятелки. И двете бяхме деца на разведени родители, и това сближава като нищо друго от пръв поглед. Всъщност, нашите тогава още не бяха разведени, но ежедневните скандали и побоища вкъщи ме правеха същия аутcайдер като повечето такива децa в провинциалните градчета по това време.
Изкарвахме си страхотно. Преди училище сутрин се срещахме за бърза цигара, криене на опашчиците от пънкарските ни прически под униформата и груби шегички, неразделими от тая възраст. След голямото междучасие въобще не се връщахме- купувахме си с общи пари кутия цигари "Феникс" и се забивахме на сладък мохабет по Ловния Дом- баирите на Рила, които обкръжават Благоевград. В девети клас, на втората ни и последна бригада, се пропихме. Тревата, заедно с паркизана, нямаше да се появят още поне година. На бригадата трябваше един месец да берем грозде в Петрич и после да го консервираме. Спяхме в нещо много подобно на виетнамски общежития. Будеха ни в 5 сутринта, бяхме на работа до 3 следобед. Тъй като, много ясно, изобщо не спяхме, всяка събота и неделя се прибирахме в Благоевград мъртви. На моите родители това не им пречеше, тъкмо нямаше да се занимават и с мен. Десислава имаше проблеми с майка й, която искаше да знае защо се прибира такъв труп и какво точно сме правили на тая бригада. Какво правехме, ех...пиехме вино при момчетата, спяхме с тях на едно легло ( каква тръпка е това, като си на 15! ), пушехме цигари по цял нощ (изключиха някои от най-добрите "художници" заради пушене тогава, на тая последна бригада- един месец преди 10 ноември ).
Веднъж или два пъти накарах Деси да избягаме заедно отвкъщи. При мен беше съвсем разбираемо, пиянските скандали нямаха край. На нея й костваше усилие да го направи, виждах. Те с брат й имаха истинско вкъщи- чисто (при нас не беше), с храна (при нас нямаше), чисти дрехи (ние нямахме) и майка, която се интересува от тях (това пък съвсем не). Видях я, че мисли напрегнато, със страх, и се чуди. Скръцнах със зъби- много ме биваше тогава- real home made- и заявих:
-Ако си ми приятелка, ше станеш и ше тръгнеш с мен!!
Стана и тръгна. Hаписахме преди това бележка на майка й колко сме недоволни от нея ( до днес се чувствам виновна пред тая жена), събрахме някакви дрешки и духнахме. Заведох я у Златка. Златка, която умря преди 4г. от автомобилна катастрофа и остави малко детенце. Също една от "другите", лудите в нашта гимназия. Седяхме у тях сигурно седмица, престанахме съвсем да ходим на училище, напивахме се с вино и крачехме по улиците с цигари в 10 вечерта. Невиждана свобода!
...Не помня за какво се скарахме с Деси- и тя не си спомня. Помня само, че със сигурност аз бях виновна. Озлобена като куче и унищожително критична към целия свят в тоя си период, не можех да повярвам че някой ме обича наистина- и гледах да го отблъсна. Приятелки и приятели- всички..Ако не се измъкнеш от образа, който са ти съградили вашите за самия тебе (ако са като нашите), свършваш просто. Mоже и като Кърт Кобейн.
Разкарах я Деси, а мен ме болеше най-много от това. Гледах я често отстрани- хубава, стройна, весела, да ходи на купони и рожденни дни. Деси е някой, с който от първия момент когато го видиш, се чувстваш вкъщи. Някой, който сваля маските и преструвките от теб с една таква човешка и мила откровенност, такава топлота и грижа за отсрещния, че на теб ти остава само да бъдеш какъвто си. И да се оставиш да се погрижат за тебе. Cедях на тротоарите пушейки, невидима, наблюдавах я и копнеех за нейната топлота, за нейната обич и приятелство.
Но можех ли да си го призная?
Разделихме се. Те заминаха за Южна Африка при майка им (която вече беше там), 2г по-късно аз изчезнах за Германия. Тъй като така или иначе бяхме скарани- с изключение на едно-две напрегнати, изкуствени виждания след това- си изгубихме следите. Тя се прибира твърде рядко в България, с тия 12 хил км път и само роднински връзки останали. Беше чиста случайност, че се открихме... Миналата година март Деси си отишла, засякла се братчед ми и му дала имейл. Питала за мен. Аз отидох август, седях до октомври и декември намерих време да й пиша. Как се разказват 15г. в един имейл? С лековат тон. И чувството, което си имал към човека, трябва да проличи.
Мислех, че след 2-3 месеца ше получа отговор. Знаеш как е- деца ( разбрала бях, има голяма дъщеря), работа, семейство, парти. Отговора дойде след 2 часа- и то какъв!.."Толкова съм развълнувана, Венерка...ти винаги си заемала най-специално място в сърцето ми..Трябва да дойдете на Нова Година тук!.." Това си го пуснах край ушите, прекалено голяма беше радостта ми от писмото й въобще. Пък и нямахме пари за такъв trip . Деси пак след 2ч. отоговори, че тя ще ни плати билетите, само да дойдем... Тогава с Анска взехме да се замисляме. Не че наистина щяхме да я оставим да го направи..но явно с общи усилия можехме да сътвориме нещо.. нещо рядко.
Назаем от Монитор: Животът в Йоханесбург...
Африка - І част (ЮАР-Йоханесбург, Замбия...
28.01.2009 11:58
Всички сме егоисти и сме винаги най-важните.
28.01.2009 13:12
Varna me godini na zad s toia razkaz. Smiah se ot sartse kato si spomniah za nashte ludorii. Strahotna razkazvachka si!!! Blagodaria za chudesnoto i malko preuvelicheno moe opisanie. Obicham te!
Desi
24.05.2011 09:16
24.05.2011 14:04
24.05.2011 14:44
24.05.2011 15:38
24.05.2011 19:28
25.05.2011 13:55
25.05.2011 14:03
25.05.2011 17:42
25.05.2011 17:52
25.05.2011 18:32
25.05.2011 18:36
25.05.2011 20:10
28.05.2011 13:41
28.05.2011 14:03
28.05.2011 14:39
31.05.2011 17:45
31.05.2011 18:02