Прочетен: 4730 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2011 05:20
Мъжът ми реши да ми направи изненадващ подарък за рождения ден. Намерил билети за по 20 евро отиване и връщане до Лондон (ryan air), запазил евтино хотелче, и ето ни, точно на деня, излитаме от нашето малко подалпийско градче за Големия Град.
Настроението, много ясно, е доста приповдигнато, и му помагаме да се вдигне и повече (въпреки че сме на 10 000 метра височина) с престъпно скъпа бира в самолета. Час и половина, и сме там. Стенстед Еърпорт, едно от няколкото лондонски летища, ни посреща с потресаващата новина, че билета до града струва 17 паунда. Мамка му...
Влаковете са различни, мънички (въобще, в Лондон всичко е мъничко, както ще забележим в следващите дни) и още със сядането се заговаряме с някакъв човек: възрастен австралиец с австрийски корени. За има-няма половин час си разкразваме животите в сбит преразказ, съвсем като в България. Въобще скоро ще ни стане ясно, че Лондон е с български манталитет- поне в сравнение с Германия. На спирката, където слизаме, сме доста объркани и докато мъжът ми се взира в картата да разбере в коя посока сме, аз си потапям очите в мнoгoлюдната тълпа. А тя наистина е мнoгoлюдна, потоци от хора, черни, жълти, бели и червени, които се движат по странен за континенталния европеец начин. В Германия примерно хората по коридорите в метрото се движат отдясно. Тези се движат от ляво. А понеже туристите са сигурно толкова, колкото и самите лондончани, потоците променят посоката си на движение непрекъснато. Изобщо, хаос, хората се щурат като свободни електрони насам-натам, и общият ефект е главозамайващ. По-фрапиращо е обаче колко много РАЗЛИЧНИ хора има тука...
Оказва се, че хотелчето ни е на километър и нещо от метростанцията, и решаваме да се разходим. Да се потопим в атмосферата, тъй да се каже. Навън вече се смрачава и първото нещо, което виждам е млад индиец, облечен в скъп костюм, пред когото спира лъскаво бентли. Вътре (от лявата страна) седи също млада, излъскана индийка, и след леко високомерен поглед към увисналото ми чене, потеглят със скъпата си кола. И двамата миришат на много, много пари, и съвсем не cа единствените такива индийци, които ми предстои да видя.
В контраст с тях, кварталчето е доста опърпано. Walthamstow, източен Лондон, една от дупките на пролетариата. По тясната улица, спускаща се надолу гъмжи от народ и ние пак не можем да се впишем в движението. На едно кръстовище замалкo не ни забърсва кола отдясно, движеща се, според нас, в посока обратна на нормалната, мамка му. Многозначителни погледи към раниците на гърба ни и приятелски усмивки от околните черни, чевени, жълти и бели хора. По улицата се редуват китайски, индийски, африкански, турски и славянски ресторанти тъй, че почваме да се чудим кога ше видим нещо английско. Наличието и на три денонощни магазина съвсем ни изпълва с възторг. Най-после една нормална държава!
При вида на хотелчето отвън и миниатюрната му рецепция обаче, ни обземат съмнения. Все пак плащаме "само" 50 паунда на вечер, смешна сума за Лондон. Но веднъж влезли в стаята, настроението пак се вдига. Голямо, висоооко двойно легло, най-удобното на света, както ще се убедим. Баня с вана и биде, телевизор..Хвърляме раниците и преди да сме се омаяли съвсем, излизаме. Все пак е рожденният ми ден!
Английската кръчма я намираме само на една пряка, и нахлуваме вътре като римляните на бритaнския полуостров. Ах, тия английски кръчми...Можеш да си прекараш живота в тях и ще ти се струва смислено изживян. Отвън приличат на древни магазини, а отвътре на уютни, големи къщи. Какво ли няма в тях- огромни, тежки полюлеи, викториански тапети на цветенца, вехти но меки диванчета, пейки, най-удобни столове, cтаринни картини, картини...
Най-хубавото нещо, естествено, са хората- пак от всички цветове, но говорещи на еднакъв безупречен бритaнски английски. Всички ни гледат, кимат и се усмихват- и ние им подражаваме. Времето е прекрасно за сезона, и решаваме да седнем в градината отвън. Мъжът ми отива да поръчва- в английските пъбове няма сервитьори, всички се тълпят на бара, което винаги е повод за запознанства и сладки приказки. Обслужването е светкавично и не- не се дава бакшиш (един барман дори се обиди)!! След доста време половинката се връща с две халби (всъщност пинтове, което е малко по-малко) в странен червен цвят. Започва пътешествието ни в света на английските бири.. „Джон Смит“, никак не е зле. Още по-приятно изненадани сме от цената- 1.80 паунда! Това, разбира се, е само далеч от центъра, но дори и там се намира за 2.50- което за Европа си е прилична цена.. Междувременно ми звънят хора по телефона, от София и Берлин, и аз съм щастлива, щастлива!..
Тъй като се пуши само навън (тва немците го направиха по-добре, разделиха кръчмите на две части), постоянно идват хора да пафкат. Всякакви хора, както казах, и не само като раса. До бедно облечен черен седи младо бяло юпи и двамата са потънали в разговор. Бабка индийка си приказва с дядо шотландец на биричка и си държат ръцете. Двама костюмари, бял и черен, сядат на цигарки и мохабет, но преди да седнат, черния се обръща и ни се усмихва:
- How do you dо? Everything ОК?
- We are fine, just fiiine- отвръщам с блаженна усмивка и той ми се ухилва още по-приятелски. Как да не съм добре, като съм тука и всичко е толкова яко!.. Отляво седят група работници, мъже и жени, които шумно си разказват някакви преживелици и понякога дигат чашите си към нас. Час по час някой отива да поръчва на бара и това става повод да си разменяме опознавателни реплики и шегички. Разликата с немците е огормна, тия хора тука са толкова отворени- и мили...Поръчваме вечеря, аз си взимам прочутите "fish and chips", риба с пържени картофки, и е страхотно, рибата е прясна и много вкусна.
Нощта е необичайно мека и с много звезди. Градината е потънала в зеленина и дружелюбни разговори, и смехове. Моят рожден ден в Лондон !!
* * *
Въпреки най-удобното легло на света се събуждам рано, към седем и нещо. Отсреща строят някаква сграда и бодрите викове на работниците успяват да се промъкнат през дограмата и тежките завеси на прозорците. Анска хърка блаженно до мен и ми е жал да го будя, но един поглед през прозореца към блесналото слънце ме кара да заподскачам из стаята. Лондон, ей- какво спане!!!
След отвратителна закуска в лобито на хотелчето, състояща се от нес кафе, тост и мармалад, се впускаме към метрото пак пеша. Кварталчето на слънце изглежда приветливо, избираме малките, тихи улички с миниатюрните английски къщички и градинки. Красиво, и уютно, толкова уютно....
В метрото има и автомати за билети, но след няколко неуспешни опита да разберем колко зони има в тоя град, и колко струват билетите в крайна сметка, отиваме на гишето. За лош късмет сме далече от центъра и 3-дневната карта за двама ни струва 50 паунда. Опитваме се да ги преглътнем, като се утешаваме, че все пак сме спестили пари- ако си купувахме отделни билети, щеше да излезе още много по-скъпо. Цените на транспорта в Лондон определено могат да те оставят гладен и жаден...
Хубавото е, че центъра е сравнително малък, и всичко е сравнително близо. Сравнително, казвам, имайки предвид разcтоянията в Берлин, примерно. Тук няма такива огромни, широки улици, всичко е малко, тясно и китно, и пълно с червени двуетажни автобуси и старинни таксита. Първата ни спирка обаче е гарата King"s Cross. От поне 6 години си мисля как ше дойда тук, и ше си хвана експреса за Хогуортc...Гарата е огормна и старинна, и обичайното хаотично движение на потоците хора не ни помага да се ориентираме.
-Коловоз девет и три четвърти?- питам материализиралият се до нас служител, очакващ да ни упъти.
-Направо и вляво- невъзмутимо отговаря той и секунда по-късно всички избухваме в смях. Анска още не вярва, но след малко вляво наистина го виждаме- коловоз девет и три четвърти, входът към магическия свят на Хари Потър! За петте минути, които прекарваме там, идват още около десетина човека- малки, големи, и още по-големи. Магията е само на една ръка растояние- зад тухлената бариера...
Страхотно място да отпразнуваш рождения си ден!!!
Е, честит ден ден на патерица!! Много здраве, щастие и любов!!! И пари за още пътувания! :)))
радвам се, че ти е харесало това- и мерси за милите пожелания! прекрасен ден ти желая и скорошна екскурзия в Лондон :))) поздравиииии
Като гледам, и вие обичате да пътувате..:))) поздравиии
радвам се, защото и на мен твоите неща много ми харесват!
усмивки и прегръдки
22.10.2009 10:08
i aide kvo se motae6,4akame vtora 4ast i treta ako ima :)))