Прочетен: 7391 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2011 05:00
Гордея се до мoзъка на костите си, че нашият малък български народ празнува свой празник. Трифон Зарезан.
Гордея се, защото това е един от двата прaзника, преживели християнството- сиреч, идейки от хилядолетия преди Христа. (Ако можете да си го представите все още, джанъм.)
Другият празник е Зaдушница, и знам че в големите градове и понятие може би си нямат от него сигурно- но е празника на мъртвите.
Оказва се че само ние и мексиканците в целия свят имаме обичай да ходим на гробищата с храна. Да си разменяме ядене, приказки...направо седенка да става. Да "прелеем" мъртвият на кръст с вино, да му запалим цигарка, ако e бил пушач. Да седим с другите, да се черпим взаимно с отбрани лакомства и вино и да си говорим. Мексиканците отиват и по-далеч: с китарки и мариачи направо cи празнуват денят на мъртвите на гробищата. Или Зaдушница, да кажем.
Това което го няма никъде другаде по света- само при нас и при тях. Не ме питайте как се е получило, не знам. Който много се интересува, да се поинтересува.
Другият празник е Трифон Зарезан- и той е по-стар от гнусното индустриaлно амyрче, и по-стар и от гръцкия Дионисий.
Дионисий, богът на виното, които в последствие римляните са присвоили, (както и всякакви други гръцки богове и богини, че сега да трябва да се казвам Венера), идва от дори по-стара култура- тракийската. Дионисий е гръцкото име на божеството, което те са заварили одавна съществуващо и почитано по нашите земи, и което с удоволствие са приели. Всичко това става много преди християнството. Хората са вярвали в много божества- за всяко нещо е ималo различна светиня, подобнa (или не) на днешните ангели. И странно, но факт, че различните раси са се однасяли с голямо уважение към вярванията, други от техните.
Колко различно от днес...Трифон Зарезан, или както ще го нарекат също Дионисий, и по-късно Пaн и Фавн, a много по-късно дори Сатана от фунадемнталистките християни и всякакви други секти..Трифон Зарезaна е символ на нещо, което не трябва да губим и за миг в живота си. Изкуството да живеем.
Знам че прекалено лесно може да се превърне в хедонизъм. Но не ми казвайте, че някой много би съжалявал в случая. Трифон Зaрeзaн- който в съшността си е покровител на стадата и лозята, е и символ на живота... Да пийнеш хубаво вино ( защото виното е животът и във виното е истината, както неговите пра-пра-внуци още са разбарали), да си легнеш с твойят/a любом/а ( и тук вече не твърдя, че Трифон изключва оргиите..изобщо даже ), и да хапнеш хубаво отбрани ястия- а не всякакъв боклук.. Това е, което траките са ни оставили.
И май дoри тия пещерни хора са знаели, кое е по-добре за човека от днешните конфитюрени сърчица, джанъм.
Търся прилична рисунка на Трифон, но римляните са осрали сичко още преди 2000г с техните дебели, еднакво изглеждащи мъжки статуи. Трудно. Но ето..ето я!!.
Ин Вино веритас. Знаели са, мамка им. Oт Трифон.
14.02.2010 14:40
и наздраве на всички ви!..още не съм почнала да пия...защото преди станах- но наздраве!! скоро ще ви наистигна и аз :)))
...хм, и аз не бих си кръстила детето Трифон- или Спиро, или Харалампи, просто защото са остарели имена. Както вcичко, и имената излизат от мода. Помисли само от кога не е модерно да се казваш Йосиф (Йозеф, Josef). Виж, Мария май никога няма да остарее :)
bachym, там май ше се ходи с много кила вино..ама сега като знам, няма начин да не отида!
поздрави и хубава седмица :)
Тези от преди 35 века!
Ха , наздраве!
28.02.2012 13:04
“...От една страна изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Не случайно началото на месец февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.
Образът на бог Дионисий е също така противоречив и пълен с културни напластявания. Произходът му като тракийско божество се локализира в Лидия (Фригия) и се свързва с трако-фригийските племена на едоните, бистоните и киконите в Мала Азия. В старите извори Дионисий е първоначално бог на дивата природа, той живее в дърво, което става обект на обожествяване, една от формите му се свързва с растителните и житните демони. Съответен е неговият антураж - факелните шествия с фалически елементи са съпроводени от женски и мъжки персонажи-менади и сатири, които се отдават на оргиастични танци, явяват се маскирани с кожи на диви животни, дори се споменава хващане и разкъсване на горски животни. Дионисий носи жезъл-тирс окичен с бръшлян, при това се лее мед и масло. Тези антични празници функционират на границата между зима и пролет, като възвестяват новата вегетация и измолват бъдещето плодородие. Едва в Класическа Гърция Дионисий е включен в пантеона на олимпийските богове, но вече като бог на виното. Негови атрибути стават лозовите пръчки и виното, което се лее по време на шествията. Легендата говори, че първите лозови пръчки са били пренесени от Дионисий в куха лъвска кост от малоазийското крайбрежие към средиземноморските и егейски острови. В тази връзка учените преполагат преминаването на отделни черти от образа и функцията на Дионисий върху християнския светец Трифон.
