Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2014 03:05 - Една берлинска привечер
Автор: venercheto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2051 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 13.06.2018 01:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 в която реших да го пропътувам през средата с колело до едни приятели. Гугъл мапс ми даваше 40 мин, знаех че ще са повече и не само защото по пътя трябваше да спра за вино. Ъпдейтнаха си настройките за колела индийд, но още не са съвсем акуратни.

Потеглям от Нойкьолн напряко през старото летище Темпелхоф, което хората си завзеха за ползване още преди няколко години. Шест и половина вечерта е, и априлският вятър брули така, че на летището почти падам от колелото. Очевидно, че там е най-ветровито, но по някое време с копнеж си мисля да се върна назад и да взема метрото. Изтърпявам...Наградата за това е една дъълга, дълга улица само надолу, и надолу и надолу- и на завет! Мерингдам.

Хората започват да стават малко по-спретнати от тия в Нойкьолн, а след като преминавам и първия мост над реката, вече близо до същинският център, се появават и първите истински сноби. Развяли фризирани перчеми, яздят марковите си колела по начин, по който успяват за миг при разминаване да покажат колко точно са им скъпи дънките, якетата и обувките. Захлупвам качулката на преголемия си суитчер (всъшност, на мъжа ми) още по-ниско и едваа-едва се сдържам да не се изплюя пред тях. От Нойкьолн идвам, все пак.

Долетявам по широките берлински улици с перфектни велоалеи, стотици пешаходци и десетки колоездачи до същинския център. Полицията е натрупала коли, камиони и служители пред британското посолство, явно там нещо се случва. Нехая какво, както и всички останали берлинчани около мене. Туристите остават да зяпат процесията, която се изсипва от черни лимузини в посолството, а ние настъпваме педалите. Напред!

Как можах да не взема вино от при нас, мисля си, въпреки че щях да се отклоня в обратна посока. Къде ти ще намеря в тоя скъпарски център магазин! Oт опит уж знам, че с километри наоколовръст няма. Вятърът беснее и се опитва да свали качулката ми, докато преминавам още един мост над другата река и се приближавам към Шарите (нещо като Първа градска?). Колоездачите, с които от 10 минути бяхме образували индиийска нишка, започват да изчезват един по един из уличките. Поглеждам и аз бележката-пътеводител, която съм си преписала от Гугъл, тъкмо навреме. Завивам, и ... о чудо. Лидл! А стига бе ...

Паркирам малко внезапно и едва не се нахаквам в група подпийнали строители от Полша, които очевидно по-далече от пред магазина не са стигнали. От другата страна е поседнал симпатичен дългокос просяк, който приятелски ми кима и подрънква с канчето си. По улицата се плъзгат лъскави коли от всякакви марки и също такива лъскави колела. Искам да си завържа мойто на единствения наличен стълб, но там вече се е разпрострял друг - черен, мега куул маунтин байк. С още по-як лок, и е завзел цялото място, където може човек да си заключи колелото, без невероятно да се оплете с байка. Тъкмо отворих уста да изпсувам, и от Лидъла изскача някакъв човек.

„Аа, и вие искате да заключите тука!“, установява тържествуващо, а аз се усмихвам накриво. В Берлин има 3,5 млн постоянно живущи и към 2 млн туристи на година. И много, много от тях обичат да карат колела. Чичката- защото е някакъв висок и строен чичка с уморени очи- никак не бърза да отключи. Най-спокойно си оставя раницата с покупки на земята и продължава да бъбри.

„Ами то, аз си мислех, че ще има място и за друг, но сега виждам че няма. Лоша работа ... Аз ей сега ...“

Поглеждам го отдолу, защото стърчи поне една глава над мен, и вятърът който брули около нас престава да ме дразни. Очите му наистина са много уморени. Локът му, който е от зелен плат и адски дебел, се плъзва от стълба като смок и го освобождава.

„Аз сега ще си махна и колелото. За да си заключите вашето от тази страна на улицата. (вътрешната) Със сигурност така няма да му се случи нищо.“

Измервам с очи разтоянието от моето колело, от външната страна на стълба, до улицата ... само пиян шофьор с амбиции към тротоара би го отнесъл.

„Добре, щом искате, оставете си го пък. То и така става.“, бъбри чичката вече с леко неудобство и най-после си премества байка от стълба. Падам на колене, завързвам ( и моят лок си го бива) и изправяйки се чувам още:

„Да, така си стои добре. Е, приятна вечер. Приятна ви вечер, дано е хубава!“

Поглеждам в уморените очи и първото (и последното) нещо, което казвам е – „Ааа, и на вас, и на вас!“, с усмивка до ушите. Усмихва се и той, и яхва байка.

 Не ме сваляше. Не искаше нищо от мен. Просто обикновен берлинчанин, в една обикновена берлинска привечер. 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Лок ли?
10.04.2014 06:35
Кой туй, ва? А сега, като преводачка, да ми го преведете...
цитирай
2. venercheto - :)
11.04.2014 01:27
как се казва на български това, с което си заключваш колелото? и аз го търсих :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 382742
Постинги: 80
Коментари: 764
Гласове: 3834
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031