Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2015 03:37 - Kриворазбраната еманципация
Автор: venercheto Категория: Тя и той   
Прочетен: 2515 Коментари: 12 Гласове:
16

Последна промяна: 10.08.2016 10:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 (и поздрави към Добри Войников някъде из небитието)

 

Едно време като бях малка - което, признавам си, беше отдавна - момчетата в класа ни ги учеха, че на момичетата се дава се път, отварят им се вратите и им се носи тежката чанта. А всички знаеха, че на възрастни хора и бременни жени се отстъпва място в автобуса или на опашката в магазина, не се отговаря, и ред други остарели и забравени неща. Още тогава не бяхаме съгласни да не се отговаря на злостни и изнервени старци, които само търсеха повод да си го изкарат на някого, но за другите ценности рядко съм чувала някой да се противи. Възпитанието на обществено място е форма на кавалерство, което в същността си идва от рицарството и неговите най-светли добродетели. Кавалерството към жените обаче беше по-високо стъпало в процеса на подрастване и повечето ни момчета трябваше да узреят до него. Чак в горните класове на гимназията дорастнаха, и след като най-узрелите се престрашиха да започнат - обираха женските хвалби и въздишки.

Днес, много години след училищното ми обучение и отдавна в Германия, съм почти единствената, която се изправя в трамвая при вида на възрастен човек или бременна. Не мога да остана да седя, ако ще да съм капнала. Много благодарности и усмивки съм получила, рядко има модерни баба или дядо да се обидят, че ги мисля за стари. Не ми коства толкова да се изправя, а колко по-добре се чувствам след това и аз. Повече човек, по-смело гледам света в очите, някак си! В Германия обаче малките не ги учат да стават. Напротив – виждала съм баба да отстъпва мястото си на малчуган, който иначе щеше да вдигне трамвая във въздуха с писъци.

За двайсет лазарника в Германия не видях и кавалерство. Години наред се шокирах всеки път, когато някой немец ме избутваше в трамвая, за да слезе пръв, минаваше пръв през вратата, през която искахме и двамата, или грозно бързаше да се нареди на опашката в магазина пред мен. „Шокирах се“ дори е слаб глагол. Бях възмутена. Все пак идвах от България - онази България. А всеки път, когато бях с приятели сънародници, ме изпълваше нещо, близко до блаженство като ми даваха път, носеха ми раницата или ми държаха ръката, като притичвахме през улица с фучащи коли и камиони. Малки неща, а ме караха да се чувствам...жена. Или човек? Още не съм съвсем сигурна.

Защо не е така при немците, питах се. Толкова ли са безчувствени тези мъже, че да не разбират красотата в човешките взаимоотношения? (И тук ще отворя малка скоба да спомена, че моят мъж е джентълмен. Иначе дали щях да го взема, а? Но той е като някакво праисторическо изкопаемо в модерния немски свят, с всичките си 37 години.)

...Чудех си се аз така години наред и продължавах да се възмущавам, а междувременно се беше стигнало до куриозната ситуация, че бях забравила да бъда жена дори и в България. Вече се учудвах, ако някой ми направи път, дори се заковавах на място от смущение. Бяха изкоренили от мен това, което в родината ме бяха учили, че е женствено и мое право, и се дразнех и вбесявах до сълзи на моменти. Кога се стигна дотук? И най-вече, защо нямаше кавалерство по тия географски ширини?

Отговорът дойде преди четири-пет години когато се запознах с Криста. И най-вече, когато тя се сгаджи с един от най-добрите ми приятели, Миро. От запознанството ни Миро ме беше покорил с природното си джентълменство, без да мислеше дори беше до мен и всяка своя приятелка, за да поеме тежка чанта, да отстъпи място или да ме преведе през опасен район. Без да мислеше, без да очаквше благодарности – как да не го обича човек?!

Криста е от някакво швабско село, може би един от най-изостаналите райони в Германия, и там хипарството и еманципацията тепърва изживяваха върховата си точка като се запознахме. Тя си е хипарка, много еманципирана, не си бръснеше краката и подмишниците (почна неохотно да го прави след две години мрънкане на Миро), и беше твърдо против той да й носи раницата или да й отваря вратата. Не стига, че за себе си се противеше, ами му забраняваше и на приятелките си да кавалерства.

-Какъв джентълмен е Миро! Виж как ми взе торбата пак и дори не попита- възхищавам се аз веднъж и мигам омаяно с клепачи, а тя ме отрязва.

-Ти да не си нещо болна или саката? Защо да ти носи торбата? Да не би да си половин човек нещо?

-Ама на мен ми е тежко, мънкам, пък той е мъж. Нали аз другия път ракия ще му сипя, салатка ше направя, ще му пошетам като дойде у нас. Защо да не ми носи сега чантата?

-Какво ще му шеташ като дойде у вас?! -цялата почервенява тя. -Ти да не си му прислужница? Сам да си сипва ракия и да се обслужва! Точно така са заробвани жените само преди някакви десетилетия от мъжете. „Дай да ти нося чантата, ето ти път, мини първа“- а после вкъщи слага краката на масата, скръства ръце и чака ти да му переш кирливите гащи, да готвиш, да чистиш и да го обслужваш като паша. И за някакви малки жестове жената буквално робува. Кавалерство, не на мене тия!!

-Ама нали ако ми се развали колелото, пак Миро ше ми го оправи, ако си нямах мъж? Не е малък жест това.-викам аз объркана и с все по-ясно съзнание за десетилетната си изостаналост. -Пък аз ще му помогна с нещо друго, с някой превод от немски, ядене ще му сготвя..не съм израстнала с отверка в ръка, все пак!

-Аз съм израстнала с отверка в ръка! -пали се Криста. -И мога да си оправям колелото сама! И да карам кола, а Миро още не може. Винаги мъжете са тия, които те учат, че не ставаш за такива неща, още баща ти!

-Ама и аз съм за равноправието, пелтеча, даже са ми викали „еманце“! Само че днеска всичко е стигнало някакви гротескни форми. Мъжете не знаят как да се мъже, жените забравят да са жени. Трябва да се намери някакъв компромис, викам, между равноправието и еманципацията... 

-Ти, вика, никакво „еманце“ не си, щом ти е приятно да ти носят чантата! - вика, и само дето не изфуча едно „Срамота!“ след него.

Замълчах, засрамих се даже. Определено ми е приятно, когато Миро ми държи ръката като пресичаме шумен булевард, както ми е приятно да му сготвя нещо като се накани да дойде, ама явно звуча като Скарлет О'Хара.

-Не искам да се отнасят с мен като с порцеланова кукла, аз съм точно толкова човек, както и той. И мога същите, че и повече неща! - продължава да се ядосва Криста. От дума на дума, и много вино по-късно, разбирам че Миро очевидно май само кола не кара - вкъщи пере, готви и чисти той, освен че ходи и на работа. Криста също работи отвреме-навреме, по това си приличаме с нея, но най-вече изпробва различни универститетски дисциплини, докато някоя наистина й хареса. И изпробва еманаципацията, директно импортирана от Баден-Вюртемберг.

-Значи на теб ти харесват тия, днешните мъже?- питам я, замааа-алко да се изпусна да кажа „немските мъже“. -Метросексуалните, дето те избутват в трамвая да слязат първи и в дискотеката чакат жените да ги свалят тях? И не знаят един бушон да сменят? - Сега вече тя мига на парцали, защото колкото и да иска, няма как да отрече – избрала си е тъкмо Миро.

А Миро... Вече не носи раници и не подава ръка да се опреш. Комплекси му е насадила Криста, колко жалко...и не е единствен. Разбрах най-после откъде идва грубиянщината и нечувствителността на днешните мъже и щях да озаглавя разказа „Довиждане, джентълменство“, но освен срама, насаден ми от Криста, ме спря и един скорошен случай.

...Празнувахме рожден ден в огромна ферма насред жълти поля от рапица и под лазурно синьо небе. Тъй като почнахме от следобед и времето беше прекрасно, прекарахме първите няколко часа във фермерски екшън като разходки из гората, мятания в купи сено и катерене на 15-метровия покрив. На покрива беше опряна почти вертикално толкова метрова стълба, която не изглеждаше много стабилна, но на качване издържá. На слизане приятелят ми Грег, който ме беше придумал да се покатерим, и който е съвременен немски мъж, си заслиза по висящата сякаш във въздуха стълба без да се обърне назад. А аз, вечно в борба със страха си от височина, останах. Висях на четири крака пред 15-метровата самоубийка и знаех, че може и някак да я изкачих -като не гледах надолу не беше толкова трудно – но че просто нямаше да мога да сляза.

В този момент от полянката се надигна Михи, който спокойно беше наблюдавал сценката пушейки си джойнт, и ми подвикна да стоя горе (сякаш можех да сляза). После намести огромната стълба да се опре стабилно в покрива, изкатери се до мен и крак по крак, ръка по ръка, ме преведе до долу.

 Човешко? Джентълменско?..Отказах се от предишното заглавие на разказа докато го измисля. Или докато питам Криста. Чудно ми е, ако тя беше на покрива и не можеше да слезе, колко ли време би останала там. И ако Михи в крайна сметка я беше свалил, как би се почувствала?

Но като се замисля сега, Криста изобщо нямаше да се качи. 




Гласувай:
16
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. forevercarrieon - Много точно заглавие и много добър текст, Венерчето... This says it all:
29.05.2015 16:38
"Само че днеска всичко е стигнало някакви гротескни форми. Мъжете не знаят как да се мъже, жените забравят да са жени."

Първо, равноправни не значи ЕДНАКВИ, ама иди го разправяй на неразбралите.

Второ, има и по-лошо, хората са почнали да прекаляват и да опитат конците. Наскоро спорех с една еманципирана приятелка, която много държеше с нейния човек да участват във всичко по равно и при все това мрънкаше, че два месеца не можел да оправи една панта. Ми като си толкова отворена оправи си я сама, казвам й, нали нямало мъжка и женска работа?! : )

А моят пък любим хем се кефи, че си е намерил Balkan-Schätzli да му сипва ракийката (образно казано) и да го глези, хем понякога все още като му подам палтото да ми го облече, ме зяпа учудено тип "сама не можеш ли?"... и му трябва малко време на човека да схване, че или ще има мъж и жена, или няма да има, не може и двете. А аз, аз определено съм ЗА да има: )
цитирай
2. venercheto - мерси, Сирма!
29.05.2015 18:04
Радвам се, че има и толкова модерни жени, които не се чувстват засегнати от мойта теза, а я споделят. И аз съм ЗА да има истински мъже и жени, и същевременно равноправие! Мисля че след десетина-двайсет години ще сме намерили баланса и ще се завърнаем към някои ценности. Дано! Поздрави на любимия, да му сипеш една ракиийа от мен, хахахах :)
цитирай
3. pepitofizo - много шпрехен, малко арбайтен. я налейте по една ракия!
01.06.2015 06:57
а иначе, поетът го е казал:
има една напаст, която е опасна -
метросексуалното стадо се разрастна..
цитирай
4. venercheto - хахахаха
01.06.2015 13:30
Пепитооо, сипвам веднага, само да ми паднеш! Евала на поета ;)
цитирай
5. marrta - охх, твърдо против съм еманципацията
01.06.2015 18:28
искам си рицарите и джентълмените,
вниманието, отстъпването, придържането на лакътя, дърпането на стола, наливането на чашата, държането на вратата, подаването на ръка...ужасно ми липсват тези мъжки неща
цитирай
6. venercheto - ааа, не!
02.06.2015 01:37
Да се разберем ясно, Мартичке - аз ама никак не съм против еманципацията! Не съм против, направо си ДЪРЖА на това жените да имат право да гласуват, да получават същата заплата за същата работа и въобще да сме равноправни с мъжете. Аз съм против гротескните форми на еманципацията, точно както ми е противен патриархата. Тънкостта, магията, се крият в баланса, не само тук, а и във всяко нещо. Аз вярвам, че ще го намерим! Всяка нова идеология минава през екстремизъм... само дано го намерим по-бързо :)
цитирай
7. marrta - Да де
07.06.2015 20:28
Против съм залитанията и крайностите естествено, затова се доизясних - жената да бъде уважавана, ценена, обичана и да и се помага, когато има нужда от помощ...- да усеща, че "да си жена е нещо като празник!"
цитирай
8. venercheto - :)
07.06.2015 23:12
а така!
цитирай
9. martito - Боже, боже. . . . Какво да кажа. . . ...
16.06.2015 10:24
Боже, боже.... Какво да кажа...
Явно старомодна съм... :)
цитирай
10. venercheto - :)
16.06.2015 13:56
еми то и аз се явявам такава, въпреки че не съм Защо не могат хората да запазват хубавото старо, развивайки се към нови гледни точки и висоти..Жалко е.
цитирай
11. damnation - Интересно. Наистина интересно.
04.07.2015 00:23
Интересно. Наистина интересно.
цитирай
12. venercheto - :)
09.07.2015 13:28
радвам се!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 280354
Постинги: 68
Коментари: 745
Гласове: 3562
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31