Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2016 11:19 - Гордата усмивка на Индокитай
Автор: venercheto Категория: Туризъм   
Прочетен: 2877 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 07.10.2018 19:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Фу Куок и Нова година

В югозападен Виетнам, във водите на чаеното Южнокитайско море и кажи-речи вече в Камбоджа, се намира островът Фу Куок. Имаме цяла седмица за него, след три такива пълни с непрестанно и вече много изтощително обикаляне.

За пръв път от години на първи януари нямам махмурлук. Върху четирикилометровата ни отсечка от плажа Лонг Бийч (дълъг общо 20) на Нова година святкат огромни елхи и баровете пускат само лоша музика. И хората са странни. Американци, англичани и руснаци, кои от кои по-слаби, гелосани и гладко полирани. Плажът за сметка на това е райски и може да се наблюдава залез в морето, рядко явление, но тези хора...

image image

Сближаваме се с една възрастна двойка немски хипита по душа - иначе Беате работи като мениджър по 50 ч. на седмица, а Герд се занимава с аутисти. Освен тях се сдушаваме и с трима млади португалци, които работят в телевизията, и които са прекалено пияни, за да правим нещо повече с тях, освен да си пускаме музика на телефона им и да танцуваме с крака в чаената вода. Когато все пак говорим, е за музика, Лисабон и пътуване.

image


Пътят, голямата, изконна тема на всички Пътуващи. Откъде идваш и накъде отиваш? (Човек не тръгва ли на път, за да разбере това за себе си?) Колко време ще останеш? Колко време пътуваш вече? Въпроси толкова екзистенциални се разискват с мекотата на вечерния бриз и краснословието на всеки следващ коктейл. Хора, хора и хора, които са на път от месеци, от години. Напуснали работа след количество спестявания, дори без особени спестявания, с раници на гърба и няколко долара в джоба. Нощуват в хамаци (откакто го пробвах миналата година на остров Корфу, ми е любимо), поработват тук, помагат там. Ловят си раци и миди. Хора, хора, хора. От толкова време на път и без мисъл за прибиране.

Искам и аз!

Най-нелюбезните и необщителни местни се намират извън ресортите на Фу Куок, а дори и в тях. Една сутрин ставам необикновено рано, повече и от преди имам предвид, може би защото спим нелегално в стаята на новите ни приятели Миколай и Димитрий. Някой през нощта е пуснал климатика на полярнa температурa и се събуждам вдървена от хъркането на А. до ухото ми. На отсрещното легло спят Мики и Дима. Вече знам, че са заедно от 3г. и че усилено избягват да си говорят за политика като се напият. Миколай е от Украйна, Дима – от Москва. В сумрака едва различавам как хъркат гушнати като деца и се измъквам безшумно, както си мисля, из бунгалото.

Ресортът, преставляващ бунгалца с един бар-ресторант на брега на морето, още спи. Пристъпвам със страх да не насъпя дремещи, скрити виетнамци и кучета. Повечето живинки по тия географски ширини нощуват навън, на хамаци и шалтета, с по едно одеалце или дори без. Повтаряща се картинка е мениджърката на хотелa да спи на походно легло под рецепцията, барманите и готвачите да нощуват зад тезгяха, а продавачите – върху мотопедките си следобед и в магазините вечер. В единия ъгъл на бара се разнася подозрително шумолене и побързвам да изчезна към едното място, преди чистачката да е дошла и да ме е видяла. Тук винаги се знае кой при кого е спал и може да ни накарат да си платим.

Бързайки по пътечката за тоалетната налитам на нещо, което ме кара рязко да спра и да се взирам невярващо. Кученца. Много, и малки кученца зад телена мрежа. Припкат насам-натам, падат, стават, катерят се едно върху друго, върху майките си. Само тук, толкова на юг и на островa, се виждат тия кучки с подути, насинени цицки от непрестанното кърмене. Кучешка ферма?

image


Вчера вечерта, когато ресторантът до водата се гънеше до пръсване от вкусни ястия, коктейли и почиващи, кошарката беше празна. Помня, защото при всяко ходене до тоалетната се чудех дали постройчицата не е кокошарник. Липсваха обаче курешките и кокошите пера, разбирах, че не е...

Не знам как отивам и се връщам от едното място, кого срещам. Излягам се на един от дървените шезлонги до водата и се проклинам, че не си взех нещо за намятане. После избухвам в рев, неспирен, който хвърля пристигащия изневиделица А. в паника. Кафе. Скоро кафе!

Време е да изгрее слънцето, но лепкави облаци задушават хоризонта и дори птиците се тегавят да чуруликат. Сънени и сърдити виетнамчета започват да се мяркат тук-таме. А. тича с две чаши кафе, аз успявам да си запаля цигара и да се поуспокоя малко. Колкото да му разкажа. Слънцето е изгряло някъде иззад облаците без да ни каже и денят нахлува с ярка топлина и блестящи морски вълни в ресторантчето. След още едно кафе и цигара имаме план - въпреки че сме нелегални гости, се втурваме да говорим с шефа на хотела за кучешката ферма.

„Офисът“ му се намира до голямата, отворена кухня, в която пушат вогове и на странни птици и животни им секат главите; в която хора мърляви и диви готвят. Офисът на шефа представлява стая без врата и мебели, с едно бюро в средата на което седи той в aзиатски минимализъм. Около него, диван-чапраз, подтичват и прелитат няколко млади и стари подчинени.

Хората на целия континент тук са свръх чувствителни към мимика и физиономия. Ако те видят, че идваш намръщен, остават с каменни лица и те. Немците, които световно се славят, че ходят намръщени и унили, едва ли срещат много (искрени) усмивки тук! А ако се хилиш като тиква, започвт да се хилят и кискат и те. Обилно и без причина. Последното нещо, което ми се ще в момента обаче е да се хиля, и шефът остава намръщен при появяването ни, и решава да се прави че не говори английски. Млад подчинен се наема да превежда. Какво е това нещо, викам, какви са тези десетки кученца и кучки с такива цицки, какво правите тук?

Шефът, тъмен виетнамец на средна въраст със златен зъб намръщено чака да му се преведе. След това без да каже дума или да ни погледне, става и изчезва в кухнята, където на висок глас започва да се кара на някого. Ние нямаме кучешка ферма, Мем. Гледаме си кучета-пазачи за самите нас. Нали виждате колко много такива имаме? Те са ни пазачи и наши другари. Не ги ядем, Мем. Честна пионерска.

Гледам невярващо виетнамчето, което ухилено повтаря едно и също, докато стане наистина неудобно. Вярно е, че има много порастнали кучета в ресорта – нещо, което нямаше да им се случи, ако ги отглеждаха за ядене. През деня се мъкнат след почиващите, просейки храна, припичат се на слънце или се къпят в морето, ако е много горещо. Вечер се нареждат на плажа, по границата с другия ресорт, и пазят. Кой знае от какво, в другия „ресорт“, състоящ се от 3 бунгала, клиенти досега не сме видели.


image

Добре, помрънквам към момчето, щом е така, радвам се, извинявайте. С А. тръгваме обратно към плажа и пътьом забелязваме, че кошарката отново е oпразнена. Един от кухненските работници се подава иззад вратичката й, в мръсните му панталони подрънкват ключове. С А. стигаме при дървените шезлонги до водата. Този път аз взимам по кафе от бара и докато чакам да го направят, броя порастналите кучета наоколо.

Броят на мъниците взима наполовина превес.

 





Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. djani - Без да зная, вкусих за първ път кучешко преди 35 г. при братята виетнамци.
20.04.2016 12:17
"Всеизвестен е неутолимия апетит на азиатците към всичко шаващо. Огромното население трудно се изхранваше в родината си от наличните ресурси, и под различен предлог, едва ли не като модните сега „хранителни добавки”, ядяха след кулинарна обработка каквото им попадне – змии, червеи, гущери, хлебарки, а какво да кажем за такъв деликатес като кучешкото. За тяхна изненада, в страната ни пържолите и каймата се разхождаха необезпокоявани от никой около боклукчийските казани. Тогава в промишления комплекс работеха няколкостотин труженици с дръпнати очи. Бяха разквартирувани в няколко панелни блока и на всеки балкон джавкаха радостно по няколко представители на рода „Канис”. Както Грухчо не се и досеща за Вартоломеевата нощ на Коледа, така и те миличките не знаеха, че има виетнамска Лунна Нова година. И за жълтурковците любовта към животните бе онова, което нашенци изпитват към чевермето." /откъс от книгата ми "Хотдог"/
Без да знам тогава извърших на место, една от така модерните и рекламирани днес по туристическите и готварските ТВ ченъли екзотични кулинарни екскурзии по Далечния изток.
цитирай
2. venercheto - точно така е
20.04.2016 13:01
Добре уловено и интересно написано! Интересно, и тъжно...Мен много ме беше страх да не ни пробутат някъде кучешко без да знаем...Живея с илюзията, че сме се отървали :) Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 538586
Постинги: 89
Коментари: 779
Гласове: 4296
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031