Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2019 09:15 - На улицата
Автор: venercheto Категория: Забавление   
Прочетен: 2089 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 30.06.2022 14:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   В края на 70-те по нашата уличка в малкото ни градче минаваха по две-три коли на ден. Беше такова събитие, че дечурлигата тичахме след тях и съвсем лесно ги догонвахме. Изпращахме ги „чак“ до завоя, някои от нас дишайки с пълни гърди тогава сладката, почти непозната миризма на бензин. Понякога някой шофьор ще се смили над нас и ще надуе клаксона,  с което ще предизвика радостните ни писъци. И смеховете или псувните на възрастните, накацали по балконите и пейките.  

   Друг път, когато ни прекъснеха насред важна игра като Народна топка, Пиян морков, ластик или дама, им се зъбехме, крещяхме обиди и дори ги замеряхме с камъчета. Често тогава някой шофьор набиваше спирачки и тръгваше да ни гони, но къде ти ще ни стигне! Знаехме всички тайни дупки в оградите и плетищата, знаехме къде да подигнем, през къде да се проврем, откъде да рипнем, та изведнъж да изскочим на по-долната уличка, ни лук яли, ни лук мирисали!

   Голяма банда бяхме, за днешните времена нечувана. На уличката ни тогава вилнеехме около трийсетина деца. Бяхме бесни, неконтролируеми и възрастните се късаха да си дерат гърлата по нас. И ако това не помогнеше, ни раздаваха и шамари. Такова беше възпитанието тогава, вкъщи, че и в училище. Сигурно за това нерядко насред играта се поступвахме и помежду си. Или си връщахме на възрастните с това да се катерим по опасни строежи и да играем там с часове. И да скачаме от покривите на високи гаражи много пъти един след друг, тъй че червата ни боляха цяла вечер после.

   Гонехме се и си играехме по цял ден на улицата. Толкова голяма в спомените ми, толкова малка като пораснах. Полянка си имахме само в началото, после там изникна строеж. Доста време ни трябваше да свикнем с него и да приемем децата на строящите. Но лека-полека го направихме. Задружни бяхме махалата. Редувахме се кой да занесе вкъщи единственото кубче „Рубик“ на околовръст, разменяхме си детските списания „Дъга“ и „Пламъче“; пишехме си писма с незнайни русначета с години, всяка ваканция преписвахме руските падежи по стотици пъти; правехме заклинания и викахме духове, никога не пресичахме улицата след черна котка и не тръгвахме за първия учебен ден, без да са ни лиснали вода.

   Момчетата започнаха да ни опипват в 6-ти клас. И ние помежду си започнахме да се опипваме. Болеше страшно, както боли като ти растат гърдите. На два или три пъти, като ни бе омръзнало да се стреляме с фунийки, си уговорихме истинска битка с другата махала, съседната уличка. Нареждахме се на двата края на нашата и се замеряхме с камъни, докато на някой от възрастните му направи впечатление и дойде да ни разгони. Два или три пъти имаше пукнати глави. И все бяха на децата от долната уличка. Вечер разярените им родители идваха да се карат с нашите и ние изяждахме допълнителна порция бой - но нали бяхме победители!

  Светът беше уличката. Най-много и долната и тази срещу нашата.  

 

image




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, Венерче. Снимката е от ...
01.10.2019 13:16
Здравей, Венерче. Снимката е от една позабравена за момичетата игра. Имаше я по време на моето детство.
Поздрави!в
цитирай
2. venercheto - Здравей, В :)
01.10.2019 16:07
И аз си я спомням тази игра, как!

Горките днешни деца. Толкова ми е жал за тях.

Поздрави сърдечни, също В.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venercheto
Категория: Изкуство
Прочетен: 538511
Постинги: 89
Коментари: 779
Гласове: 4295
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031