Venera M. Pott is a Bulgarian writer working across literature and screenwriting, known for intimate, human stories.
"Not all who wander are lost" J. R. R. Tolkien
Постинги в блога
31.03 11:55 -
Зверовете под Големия кавак
– Как ли ще минем сега покрай тия кучета? – притеснява се Мариана. Ледени тръпки на ужас пробягват по потния допреди миг Радинин гръб. Приятелката ѝ редовно разгонва злобни петли и налитащи гъски, а дори и песове по ...
31.03 01:28 -
Venera M. Pott — writer
23.03 14:10 -
Бързото, продължение
Отчаяното желание да изплува и да се спаси от идещата вълна я изстрелва с все сила нагоре. Тя изскача като тапа от шампанско на повърхността и вижда Петко Тичев и Славчо с изкривени лица да плуват около нея.
– Бързо! Идвай бързо!...
– Бързо! Идвай бързо!...
15.03 12:22 -
Бързото
(Откъс със съкращения от „На улицата“, книгата за нашето детство през 80те години)
(на село)
Слънцето прежуря още в 9 сутринта, сигурен знак, че скоро ще стане непоносимо. Над мера̀та току зад къщата на братовчедите трепт...
(на село)
Слънцето прежуря още в 9 сутринта, сигурен знак, че скоро ще стане непоносимо. Над мера̀та току зад къщата на братовчедите трепт...
03.09.2024 10:29 -
Летен порой
Откъс от почти готовата ми книга, „На Улицата“
В това село през лятото почти не вали. Благодат за някои хора, проклятие за селяните тук.
–Ее-ее-еее! Как няма да се спре тука бе, как няма да се спре, бе! – тюхка ...
В това село през лятото почти не вали. Благодат за някои хора, проклятие за селяните тук.
–Ее-ее-еее! Как няма да се спре тука бе, как няма да се спре, бе! – тюхка ...
20.11.2023 16:42 -
Баницата
– Каквото си поискаш, това ще ти сготвя днес! – неразумно обеща Марийка на мъжа си след като се събудиха. Лежаха прегърнати още и от съня, в последните минути преди денят да ги сграбчи и да ги запремята насам-нататък. Стефан ...
05.09.2023 11:14 -
Пясъчна буря
Морският град се разтапя в собствен сос, сякаш поставен под похлупак. Преди да затръшне похлупака, дядо Боже е довял огромно количество червен пясък, който бушува из града и полепва по гърла и предмети. Въздух няма.
Небето е ниско, сиво...
Небето е ниско, сиво...
11.01.2022 10:09 -
За едно „мучас грациас“
Избягах. Най-после избягах от Германия, както си мечтаех от години. И къде да ни се отвори късмета, ами точно в Аликанте!
Град на морето, досущ като Варна и без зима. Описвала съм го в блога си, последният път тази година, а първият, пр...
Град на морето, досущ като Варна и без зима. Описвала съм го в блога си, последният път тази година, а първият, пр...
14.07.2021 15:59 -
Анталия, подаръкът на боговете
Част втора
Градът и хората. И на юг.
Още на първия ден ще се убедим – и ще ни олекне невероятно – че локдауна наистина си е само за турците. Обикаляме Калейчи, старият град в центъра, а от ъглите на уж заспалите калдъръмен...
Градът и хората. И на юг.
Още на първия ден ще се убедим – и ще ни олекне невероятно – че локдауна наистина си е само за турците. Обикаляме Калейчи, старият град в центъра, а от ъглите на уж заспалите калдъръмен...
31.05.2021 16:56 -
Анталия, подаръкът на боговете
От серията „Туризъм по време на епидемия“
Част първа, Градът
Анталия краде сърца, да внимавате. Особено на българи, които и не подозират, че може да им се случи. Особено на алтернативни туристи, които презират пренаселени...
Част първа, Градът
Анталия краде сърца, да внимавате. Особено на българи, които и не подозират, че може да им се случи. Особено на алтернативни туристи, които презират пренаселени...
06.04.2021 10:00 -
Аликанте, reloaded
Втора част
Хората, там и навсякъде
Аликанте, след 10г отново. Колко се е променил светът от тогава глобално! Толкова повече коли, по-замърсен въздух, стрес, бързане – а сега и Корона.
Хората, там и навсякъде
Аликанте, след 10г отново. Колко се е променил светът от тогава глобално! Толкова повече коли, по-замърсен въздух, стрес, бързане – а сега и Корона.
30.03.2021 17:59 -
Аликанте, reloaded
(Пътуване по време на епидемия)
Част първа. Градът и кухнята
13.3.2021
Част първа. Градът и кухнята
13.3.2021
Търсене
За този блог

Гласове: 5055