Прочетен: 1742 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 31.03 01:21
Морският град се разтапя в собствен сос, сякаш поставен под похлупак. Преди да затръшне похлупака, дядо Боже е довял огромно количество червен пясък, който бушува из града и полепва по гърла и предмети. Въздух няма.
Небето е ниско, сиво-червено и затиска. Дори иначе шепнещо-кроткото Средиземно море, подкокоросано от вятъра топорчи вълни, пени се и плюе тонове пластмасов боклук. И кафяви водорасли. Тълпата туристи, дошла да се наслади на по-ниските цени извън сезона, обречено остава да лежи на плажа, който все повече се зарива в индустриални и природни нечистотии. Апокалиптична картина.
Въпреки червено-сивия мрак, се изгаря безмилостно. Забраняват да се влиза във водата, някаква бактерия се е появила покрай тоновете боклук. Никой не знае кога ще се изчисти морето. Потта се лее с кофи, влиза в очите, спишва прическите. Дори кресливите испанци са притихнали. Само този бушуващ вятър навред и гневът на Голямата вода, както и воят на пясъка.
След три дена градът внезапно осъмва с изчистено лице. Слънцето свети почти като преди, във въздуха се носи само червеникав намек за отминалата буря. По радиото казват, че водата утре щяла да става за къпане. Морският град въздъхва с облекчение и забърсва чело. И този път се отървахме.
Докога ли обаче?
Venera M. Pott
Обади се де - ама да не е цената все такава, апокалиптична! Мервай се по-често! Радвам се да те зърна!
https://www.bod/buchshop/an-der-tuerschwelle-venera-m-pott-9783757850944
Издай я и на български, ако може:).
Разказът ти е Апокалиптичен...
...Катя, апокалиптичен е. Както беше и плaжната картина. Неописуемо - оранжево-сивия мрак, планините боклуци на плажа и измежду тях, хората лежат, сякаш всичко им е все едно.. Е, от вчера разчистват с багерчета и морето спря да плюе. Пак сме морски град за пример!
