Таванската ми стаичка преди 10г. в Хановер. Живея в къщата на средностатистически немци, които в момента разплават скарата долу на двора, и час по час опъват шии към моето прозорче. Лято е, но с братовчед ми не щем и да знаем. На гости ми е от България и аз нямам дори ядене да му сложа, нo за сметка на това имам трева. В таванската се е задимило като в подземен клуб и немците 100% виждат кълбата пушек, бълващи от прозорчето. Дори това е загубило значение в момента, защото всички прекалено се разсейваме от Звука, който се преплита в облаците и ги кара да подскачат и тресат глави. Както кара и цялата им къща. Както и целият им сив и тих квартал. Продиджи- The Fat of the Land и колко fat е наистина немците усещат в момента по-добре и от нас. С братовчед ми скачаме из стаята така, че долу възмущението също придобива децибели. Какво ме интересува ли? Абсолютно нищо. Звукът ни е понесъл, изчистен почти църковно от тревата и всичко друго е много незначително. Че щели да ме изгонят утре? Fuck it. Out of Space c Продиджи е по-голямо от всичко. И те като че ли са в стаята при нас.

* * *
Чакай. Out of Space beshe още преди това. Само 3 години след падането на комунизма. По дискотеките тогава се въртеше Депеш Мод- и на тях съм им фенка оттогава- и Гънс енд Роузис, Мили Ванили, Майкъл Джексън, Мадона, това слушахме, наред с Металика и Айрън Меидън, естествено. Изведнъж- Out of Space. Приятелят ми Боби ( в последствие си го избрах и за Кръстник, нали се кръстихме чак на по 16 тогава) беше първият DJ в Благоевград. Не знам откъде ГИ беше намерил, но още с първото прослушване ме отнесоха, с вихъра. На всяка дискотека побеснявах и метях дансинга. Съгражданчетата ми се подсмихваха, полу-насмешливо, полу-одобрително- "Пак тая, лудата.". Ахм. I"ve got the poison- and I"ve got the remedy.

И така, всеки път.

* * *

Тая лудата на всяко парти с Продиджи полудяваше съвсем. След Благоевград дойде Германия, градовете и приятелите се меняха с периодична редовност, но Продиджи си оставаха, където и да бях. Firestarter, Poision, Breathe, One Love, breathe, breathe...Околко мен на дансинга се образуваше кръг- от страх да не ги смета, и за да ме гледат. Нали знаеш какво е да има ритъм и звук, които палят всяка фибра в тялото ти?

15 години така.

* * *

Билетите съм ги купила още през август (ноември сме). Не можех да допусна фиаското от миналия път да се повтори. Тогава докато питам мъжа ми дали ще дойде с мен, и той докато се почуди малко, билетите бяха продадени. И двата часа път до Карлсруе ми се струват нищо. Направо решаваме да си вземем хотел там и да изкараме уикенда. Можеше и хоcтел, наистина, но все пак сме минали 30-те, почваме да се кефим на повече удобство, ех...Дали и на концерта ше си проличи, че сме ги минали- и че ТЕ самите са ги минали одавна?

* * *

"Европа хале" е малко след центърчето на Карлсруе. 2ч. преди концерта натам вече се стича внушителна тълпа. Неприятно съм изненадана от факта, че почти всички изглеждат на около 18, но сърцето ми вече бие в гърлото, и нямам възможност да се замислям много. Изпиваме набързо по бира пред входа, аз пуша цигара...Необичайно мека ноемврийска вечер, нямаме нужда от палтата. Кресливата пиеща и пушеща (всичко) тълпа нараства осезаемо. Дърпам Анска да влизаме.

Халето е бая голямо. Прилича на футболен стадион в България, само че закрит. Долу пред сцената първите 5-6 реда вече са запълнени! А има цифра време, повече от час...Намъкваме се толкова напред, колкото успяваме, избягвайки двуметровите дългучи тук и там. С облекчение забелязвам, че все пак сме доволно близо. Анска нещо ми говори, но вече почти не го разбирам. Сърцето ми е поело такта на Firestarter и почти разливам бирата, която ми носи след малко. Оплаква се нещо, 4 евро за чаша бира...

- Ще изпиеш и мойта!- му казвам. И без това не обичам да пия или пафкам на концерт. Искам го целият, чист и незамъглен.

Времето е спряло сякаш и хилядите тийнейджъри около нас започват да ме дразнят. Кога ли са почнали да слушат Продиджи? Сигурно от тоя им албум, "Invaders must Die", голяма час от който е гаден комерс, за съжаление. Тъкмо като за малките, мисля си злобно, а после тръскам глава и решавам, че сигурно съм остаряла. Тайно се надявам ТЕ да заложат на старите си парчета. Времето спира съвсем.

...Не знам как дочаквам 20ч. и подгряващите Enter Shikari, за които нямах време да се поинтересувам предварително. Нищо не очаквам от тях и скоро ще разбера каква грешка е било. Да си подгряваш на Продиджи е висока летва, но честно казано, пичовете успяват и да я прескочат! След това, вкъщи, си заредих плейлистата в Тубата с техни неща- и останах неприятно изненадана. Някакво детско инди, брит-поп...явно са много млади (на живо не им личи) и тепърва се развиват...Това, което ни показаха тая вечер в Карлсруе беше разбиващо! Още с първите тупа-лупа-тупс-тупс-дауyy! ни изстреляха като ракети: нагоре, НАГОРЕЕЕЕ! 5-тe реда пред нас са се превърнали в река от скачащи тела. Вокалът има невероятен диапазон на гласа- от мощен hard-core рев до високо инди..Смесват ги с електроника- дръм енд бейс, джангъл, дъб-степ, и Бог знае още какво. Нe можеш да седиш на едно място, не можеш. Наследството на Продиджи се усеща с пълна сила. Най-прекрасното е, че имат живи барабани (което за електрониката не се разбира от само себе си)- и че барабанистът е абсолютен изрод. Изрооод! Откъде тая енергия, откъдее толкова огън...тълпата полудява и аз скръствам ръце на X пред гърдите си, за да се пазя поне малко от ударите, които почват да се сипят отляво и дясно. Още се търпи...Enter Shikari- и Шикари в тоя случай е нирвана, достигната в състояние на пълна кретенска лудост. Продиджи са много смели да ги вземат тия за подгряващи- настина, някои хора сигурно биха казали, че младоците са и по-добри!
Enter Shikari, everyone. Don"t you fucking miss it.

* * *
Не искаме да ги пуснем да си ходят, но съзнанието за това, което предстои бавно залива морето от потни тела, и то утихва. Като пред буря, мда. Наистина, колко е задушно тук...Съблекли сме се по потници вече, но от нас тече вода...Напрежението в залата нараства и за да го освободи, публиката започва да свири пронизително с уста- "Айдее, излизайте!!!". Тъмната сцена примигва веднъж като кървавочервено око и после избухва в ярка, разноцветна, мигаща светлина...придружена от барабанящия звук на The One and Only..който звук дори не се чува, защото 9 хиляди гърла крещим до припадък: "Продиджи, Продиджи, Продиджи, Продиджииииии", сякаш животът ни зависи от това. Дори не помня с какво започнаха, позор, но аз бях там и не бях там...Хипервентилирах с другите, с очакването събирано 15 години, с нещо.. близко до благоговение. Които не е фен на няккава музика, няма да ме разбере. Наздраве на всички останали.

...Максим е най-отпред. Оттук поне изглежда като по телевизията- дълга, ситна раста и здраво, тренирано тяло. Мощният му тембър изпълва халето и заглушава музиката:

- There is no AIR here!!!

Ахам. Плътно прилепнали като сардини в консерва и точно толкова плувнaли в собствен и чужд сос, дишането ни става трудно.

- You people- реве Максим оглушително, а Кийт подскача около него като навит на пружинка- You people must breathe...Тълпата се полюшва като един и в жегата мозъците зацепват бавно. Максим ни помита с още един дълбок тарзански рев:

- You-people-must- BREATHEEEE!!!

От публиката се понася адски писък в отговор, и аз крещя до прегракване и скачам, скачам...и в следващия момент попадам в най-ужасното меле, което някога съм преживявала. Продиджи забиват Breathe, един от най-обичаните им хитове, Максим реве, Кийт скача като напълно побеснял, а зад тях почти невидимият Лиъм е надвесен над пулта. Страхотни са, обичам ги, ще полудея, но върху мен се сипят удари вече като от градушка с павета, дебели тийнейджъри скачат върху ходилата ми, и въпреки че Анска е направил защитен обръч около мен с ръцете си, а аз съм скръстила моите напред на X, нищо не помага...Вълните лудост ни помитат и на два-три пъти замалкo да паднем и бъдем стъпкани като от стадо побеснели хипопотами. Между щастието и умопомрачението от "Poison", "One Love", "Invaders must Die", "3 kilos", "Diesel Power" и други през главата ми прехвърчат мисли за ония деца в "Индиго", за 96-те души премазани на оградите на "Шефиилд" в Лондон на футболен мач и ..други такива. Междувременно Максим одавна ни е заповядал да отворим кръг отпред за най-избеснелите ( "Make a circle, make a circle motherfuckers- right now!!!") и в него наистина не се издържа- деветия кръг на ада... А може и да остарявам, знам ли. Трудно ми е да симпатизирам с желанието да удряш и бъдеш удрян, да буташ и бъдеш бутан, сплескван и задушаван, с напълно реален шанс за контузия, дори...по-лошо. И то на любимия ти концерт?

Хрумват ми и думите на един приятел, които ходи лятото на фестивал, и с Продиджи. Питах го после как са свирили те, и той отвърна: "Супер! Поне да ги бях и видял...". После разказа за Мелето. Има нещо свръхдебилно в тия тийнейджъри, мисля си, докато понасям удари и премазани пръсти в името на любимата група- те и на всеки друг концерт биха го правили това. Неизразходваната енергия на поколение израсло пред компа вместо на слънце се изживява гротескно в побоища до смърт над съученици, в извратена жестокост и...в това тук.

Разбира се, тия мисли минават съвсем по периферията на съзнаниетоми, докато се опитвам да бъда достойна част от мелето, и на свой ред да ритам, блъскам и настъпвам. На никoй не му прави впечатление- хората се кефят...

 

След 6-то парче се предавам и помъквам Анска към стълбите между седалките. Изкатерваме се най-горе и оттук гледката също е страхотна, върху цялото море от тела, и сцената. Продиджи са вече по-отдалече и въпреки това Лиъм е все така полу-видим. Преглъщам раздразнението си с още по-нарастващ респект към него (ако това е възможно). Геният в бекграунд. Цялата музика им прави, тихичко, отзад. Оставил е Максим да се перчи пред публиката, което последният прави с огромно удоволствие. Не спира да реве и рапира, и да показва колко адски куул е. От него идва целият комерс в парчетата, сигурна съм вече. Което не му пречи да е секси мада фaка. Но Кийт ме радва много повече, от самото начало.

- Абе тоя тип прави ли нещо друго, освен да се чекне по сцената?- успява да изкрещи мъжът ми между 2 парчета. Верно, в малко песни пее Кийт (все пак е почнал при тях като танцьор), обаче това присъствие...Само като мернеш откаченото копеле с ярко жълти кубинки и два реда дълги петлюви гребенчета коса в същия цвят, ти става едно готино на душата...I"m the FIRESTARTER!!!- дере се с цяло гърло, а сayнда им е жесток, както и светлинното шоу, и резултaтът не закъснява: халето се е превърнало в море по време на ураган, ревящо и грознокрасиво, а пред сцената е настанало истинско клане...

- Everybody, on your knees! Get down on your knees!- надвиква с дълбокия си африкански глас заглъхващите ритми Максим. - I want to make something special with you. On your knees!!!

Вълните от хора се спират, после, невероятно, се слягат надолу. Ние на стълбите също подвиваме колене, тия които имат седалки, сядат...Цялото хале се спотаява надолу- цялото, освен 5-6 идиота отпред.

- Get DOWN, motherfuckers, I am talking to you!- избухва черният и почти очаквам да скочи долу и да им удари шамарите. Двама от идиотите неохотно се смъкват, останалите продължават да стоят предизвикателно. Има една двойка, момчето е дигнало момичето на конче. Сигурно много се гордеят със себе си.

- You get DOWN NOW!!!- - изкрещява Максим вече наистина бесен и тогава...тогава почва интрото на Out of Space, толкова силно и мощно, че заглушава дори ядните му псувни. Идиотите остават да стърчат и пропускат момента, в които 9 хиляди човека скачат като един нагоре, без никoй нищо да им казва, с първия удар на ритъмa като изстрел към Космоса. Неописуем миг.................

...а аз, приземявайки се накриво на стълбата, политам и падам в съседа отпред. Тениската му, косата, цялото му тяло е мокро като че е взимал душ с дрехите, но при мен не е по-различно. Пича ме прегръща и се ухилва, и продължаваме известно време да държим хлъзгави ръце и да се реем заедно, out of space...

...беше пикът на концерта. Едно цяло мнoгoхилядно хале скачаше по звездите, нагоре-нагоре...Смъкнаха ни гадно на земята като се направиха, че си тръгват. А беше минал само час. Грозният рев на тълпата ги върна обратно, и пак ни вдигнаха във въздуха с едно от малкото свестни парчета от новия албум: take-ме-то-да-хос-пи-ТАААААЛ!!!

...Пoследваха още няколко бързи и яростни забивки, Poison мисля че я повториха- за неописуем кеф на публиката. Аз все така скачах на стълбите и се дерях с цяло гърло, а когато Кийт се приближеше към нашата страна, ме заливаше на талази една радост, радост и някаква светлина...Лиъм така и не успях да го видя за повече от няколко секунди, за огромно мое разочарование. Когато половин час по-късно наистина си тръгнаха, той изскочи иззад сумрачния пулт, помаха ни с 2 ръце, поклони се до земята, и изчезна. Кийт си отиде на подскоци- той дали може да ходи въобще? Максим се сбогува дебело и гърлено.

- Час и половина, мадафакaс!- виках аз- Идвайте обратно, чеее...ще подпаля залата!!!

Хилядите тийнейджъри около нас обаче си тръгваха. Послушно. Доволни. Само на мен ли още ми кипеше отвътре?

- Хех, к"во искаш- казва ми Анска, заклет фен на "Ролинг Стоунс" с 6 техни концерта в досието си- От тия нови групи никоя не свири по 2ч. Тва да не ти е олд скуул...

Умълчавам се, но още съм ядосана. Тълпата плете крака към изхода и ни повлича в мокра и воняща индийска нишка. Час и половина за 44 евро, мисля на глас и за пръв път усещам, че колената ми треперят, а от гласа ми е останало някакво жалко грачене. Може пък и да беше достатъчно, а? Колкото някога концерт може да е достатъчен на изригнал фен?

Навън навличаме палтата и поемаме с хиляди към центъра. Кръчмите на Карлсруе ни очакват и от сърце се надявам да са заредили с достатъчно бира. Усещам, че ще ми трябва количество, за да легна и заспя. Някога.

kvo da ti kaja Venerche - na pyrvia im koncert v BG prez 90-te puskaha pak max 90min, sled kato veche go biaha otlagali zarad voinite v Jugoslavia. horata super gi psuvaha v kraia. a che i biletite im biaha cifra. az pyk si biah ok, shtot butnahme na vhoda da ni pusnat - abe onia vremena...

аа, явно си им е навик значи..жалко. въпреки това като помислих после колко енергия изразходват на сцената...не знам, и аз трудно бих издържала на тва темпо..може и такава да е причината..няма да спра да им се кефя, всеки случай :) поздрави!

mda, napulno te razbiram Ven. I az nai-qkiq koncert, na koito sum bila kato izjivqvane i emocii be6e na Chemical Brothers v Paris s Velina:)))i te tolkova 4as i 40 min da kajem sviriha i posle svur6i i vsi4ki si trugnaha,nablizo nqma6e nikakvi kru4mi kudeto da produljim nikakvo after party ni6to ei tui...No be6e su6to tolkova qko prosto nezabravimo, 4e 4ak py6ih koz za da se svalq ot cqlata obhvanala me prevuzbyda i euforiq abe nezabravimo!!!!
i aide koga 6te doidete s Anska v BG da se nakefim zaedno na nqkakvo party ili fest ili koncert,vupreki 4e ve4e partitata i koncertite v BG ve4e ne sa tolkova qki kolkoto edno vreme ama vse pak 6te se suberem i 6te si go napravim, ignoriraiki malkite novoizlupeni fen4eta.
Lili

Ех, изключително добре написана история, която на моменти ме накара да настръхна и да ми се просълзят очите...имайки предвид, че знам каква е емоцията на концерт. Респект за разказваческите ти умения...и следващият път като дойдете в България ме подести да ти дам една моя рисунка на Prodigy, тя е само за истински фенове като теб! Целув* и Прегръд*
Мария

радвам се, че вие харесало тва, момичета--а Лили, за Кемикъл: ние със сестра ми и Ани бяхме изпаднали в почти подобна ситуация след техния концерт. Обикаляхмe огромния източен Берлин- немаше една кръчма, дето да седнем кaто хората..накрая в некъв арабски дюнер--и си поръчахме 6 бири за 3 мацки...Те бяха по-яки от Prodigy- кълна се. Но тях не ги обичам от Толкова одавна :)

po-qki v smisul na commitment, Lili...eeeh Mariike...blagodarq ti :)))