Аз съм само едно романтично момиче,
от божествена кал и от мъжко ребро,
все се уча житейския път да обичам,
заредена с едно търпеливо перо.
Аз съм крехка уви. И макар да съм пряма,
съм чуплива - от думи, от студ и тъга...
Приютена под силно приятелско рамо
скачам в тъмната нощ да спасявам света.
И се мисля за свещ. И раздавам, раздавам...
Крача бързо и смело в студения мрак.
После някак самотно и тихо признавам,
че съм просто човек. От ребро и от кал.
И смирено заспивам под звездния купол,
с поугаснал фитил, с неразбран светоглед.
Но ще съмне след миг. И отново ще хукна.
Аз съм само момиче. С туптящо сърце...

Яна Вълчева