Прочетен: 5597 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2015 03:28
Хукваш към морето и оглеждаш скришом несъразмерните двойки по плажа, които, хрумва ти, са досущ копия на мутри и мутреси. Дебели, червени вратове прегърнали анорексични силиконки. А може и да не са само копия...
Концентрираш се върху морето. Mорето...
Ако съзерцаваш Голямата вода, и ако е емоционална като нашето море, в един момент разбираш, че не тя се движи и вълнува, а ти самият. Ако си на пръв поглед лек и променлив човек, а от втори и трети- по-силен от всяка стихия, ще ce познаеш в Черно море. По същия начин си черeн и страшeн когато е зима. Ревеш и беснееш, пениш се до посиняване, връхлиташ върху нечии брегове и рушиш безпощадно. По същия начин си мамещ и топъл, когато ти е добре, ще ме поканиш да си поиграем, ще ме заливаш с вълни от смях и усмивки, ще изтеглиш всяко напрежение от пръстите на краката ми с милувки.
Идваш на Черно море само през лятото. Винаги си искала да го видиш и зимата, защото знаеш - лятото е само половината история.